О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 12.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1047/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. И. и О. В. Т., гр. В., срещу въззивно решение от 22.06.2009г. по гр. дело № 670/2009г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд е кредитирал показания на пряко заинтересован по делото свидетел без да изложи мотиви за това. В тази част решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Кредитирани са показания на свидетел, който няма свои непосредствени възприятия. Въпросите са от огромно значение за точното прилагане на закона. В хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК е решен и въпросът по преквалифициране на евентуалния иск като не е дадена възможност на касаторите да ангажират доказателства.
Ответниците по касация И. Н. Н. и П. Н. Ц., гр. В., не изразяват становище по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 22.01.2009г. по гр.д. № 2077/08г. на Варненския районен съд в частта, с която О. В. Т. е осъден да заплати на И. Н. сумата 500 лева, представляваща обезщетение за ползване на ? ид.ч. апартамент за периода 01.01.2007г. – 31.01.2008г. на основание чл.59 ЗЗД, в частта, с която О. В. е осъден да заплати на П. Ц. сумата 500 лева – обезщетение за ползване на ? ид.ч. апартамент за периода 01.01.2007г. – 31.01.2008г. на основание чл.59 ЗЗД и в тази част е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на И. Н. и на П. Ц. срещу О. Т. за заплащане на всеки от тях по 500 лева – обезщетение за ползване на по ? ид.ч. от апартамента на основание чл.59 ЗЗД. Отхвърлени са предявените при условията на евентуалност исковете, предявени от П. Ц. и И. Н. срещу К. И. за заплащане на всеки от тях по 500 лева – обезщетение за ползване на по ? ид.ч. от апартамента на основание чл.31,ал.2 ЗС. Оставено е в сила решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която е са уважени исковете на И. Н. и на П. Ц. срещу О. Т. и К. И. за предаване владението върху ? ид.ч. от процесния апартамент, както и в частта, с която са уважени исковете на И. Н. и на П. Ц. срещу О. Т. за заплащане на всеки от ищците на по 500 лева – обезщетение за ползване на основание чл.59 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици на по ? ид.ч. от процесния апартамент. Ответницата К. И. е титуляр на правото на ползване за ? ид.ч. от същия имот. Тя и ответникът О. Т. живеят в целия апартамент. Ответницата има противопоставими права за ? ид.ч., но не и за целия имот. Ответникът Т. е в имота без правно основание. Той дължи обезщетение за ползването на основание чл.59 ЗЗД в размер на ? ид.ч. от пазарния наем за периода, поради което и въззивният съд е намалил размера на обезщетението за всеки ищец в съответствие с правата му в имота. С оглед отхвърлителната част на иска срещу Т. въззивният съд е разгледал евентуално заявеният иск срещу К. И. с правна квалификация чл.31,ал.2 ЗС като го е отхвърлил като неоснователен.
Поставените от касаторите въпроси по прилагането на разпоредбата на чл.136 ГПК /отм./ и чл.188 ГПК/отм./ са обуславящи изводите на въззивния съд относно основателността на иска и установяване фактическия състав на чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, но даденото разрешение в обжалваното решение не обуславя допускане на касационно обжалване. Това е така, защото при преценката на гласните доказателства въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.136 ГПК /отм./ относно евентуалната заинтересованост на свидетелката Н/майка на ищците/ и ги е преценил с оглед на останалите данни по делото. Обсъдил е и другите гласни доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./. Изводите на въззивния съд са изградени в съответствие с трайната съдебна практика по прилагане на сочените процесуални правила, в т.ч. и с посочените от касаторите съдебни решения – ТР№70/03.11.1980г по гр.д. № 65/80г., ОСГК и Р № 1806/13.06.1977г. по гр.д. №963/77г., ІІ г.о. Ето защо при наличие на установена практика по прилагане разпоредбата на чл.136 ГПК /отм./, на която настоящото решение не противоречи, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, вкл. в хипотезата на т.3, на която се позовават касаторите. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на поставения въпрос за дадената правна квалификация на евентуално заявения иск. Въззивният съд е разгледал за първи път предявеният при условията на евентуалност иск срещу К. И. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС след като е отменил първоинстанционното решение по отношение на главния иск срещу ответника О с правно основание чл.59 ЗЗД и го е отхвърлил. При това положение даденото разрешение на поставения от касатора правен въпрос е в съответствие с ТР №/2001г. ОСГК – т.15.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане от ответната страна за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и този въпрос не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.06.2009г. по гр. дело № 670/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.