Определение №969 от по гр. дело №815/815 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 969
 
София, 29.10.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание на дванадесети октомври,          две хиляди и девета година  в състав:
 
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   
                                             ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                          ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 815/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” ООД, гр. Б., срещу въззивно решение от 09.01.2009г. по гр. дело № 660/2008г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Конкретно се сочат въпроси по прилагането на чл.209, чл.224 и чл.188, ал.1 ГПК /отм./. Касаторът счита, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/2001г., не е констатирал недопустимост на първоинстанционното решение, поради това, че третото лице помагач е конституирано в процеса при липса на правен интерес. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС по прилагане разпоредбата на чл.224 ГПК е отхвърлен частично искът по чл.59 ЗЗД, тъй като първоинстанционното решение в другата част, с която е уважена претенцията е влязло в сила. Не са обсъдени всички относими към спора доказателства, поради което е направен и извод за недоказаност на претенцията.
Ответникът по касация „П” – АД счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в депозирано писмено становище.
Трето лице помагач „ДП”Пристанищна инфраструктура”, гр. С., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 26.05.2008г. по гр.д. № 2022/2007г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл.109 ЗС, предявен от „А” ООД срещу „П” Е. , последното е осъдено да заплати на „А” ООД 7 238 лева- обезщетение за лишаване от ползване на имот за периода 13.06.2006г. – 03.08.2007г. и е отхвърлен искът в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Въззивният съд е приел, че по въззивната жалба на „А” ООД срещу решението на първоинстанционния съд производството пред него е висящо в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане обезщетение за ползване на имота над уважената част до пълния предявен размер от 10 000 лева. Приел е, че по делото не е доказано ползването на имота през процесния период и наличие на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
Поставеният от касатора правен въпрос по прилагането на чл.209 ГПК /отм./ вр. чл.175 ГПК /отм./ не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и ТР №1/2001г. и ТР№109/1984г. Третото лице помагач е конституирано по почин на една от главните страни в процеса – ответника по иска „П” на основание чл.175, ал.1 ГПК /отм./. Конституирането му в процеса се основава на правоотношения между него и ответника по иска и ищецът не може да се позовава на липса на правен интерес от встъпването му в процеса. В разглеждания случай участието на третото лице помагач, вкл. и във въззивната инстанция с оглед подадена от него въззивна жалба, е в съответствие с разясненията относно процесуалното положение на подпомагащата страна, дадени с посочените от касатора ТР № 109/1985г., ОСГК и ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК. Освен това за самия касатор липсва правен интерес да оспорва встъпването на третото лице помагач, конституирано по реда на чл.175 ГПК /отм./ по искане на другата страна в процеса, тъй като той не основава своите права на тези правоотношения. Ето защо не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване по тази група въпроси.
По втората група правни въпроси, поставени в касационната жалба като решени в противоречие с практиката на ВКС. Приетото от въззивния съд относно неоснователността на претенцията в частта над присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението не е разрешение, дадено в противоречие с трайната практика на ВКС по прилагане разпоредбата на чл.224 ГПК/отм./. Това е така, защото в случая въззивният съд е бил сезиран и с въззивна жалба от третото лице помагач на страната на ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение от една страна, а от друга изводът за неоснователност на претенцията за част от исковия период е изграден след обсъждане на събраните по делото доказателства. Претенцията на „А” ООД с правно основание чл.59 ЗЗД е в размер на 10 000 лева и за период от пет години назад от датата на завеждане на исковата молба , т.е. от 03.08.2002г. до 03.08.2007г. С първоинстанционното решение искът е уважен до размера от 7 238 лева за период 13.06.2006г. – 03.08.2007г. При това положение приетото от въззивния съд относно недоказаността на претенцията до пълния предявен размер за целия период не е в противоречие с практиката на ВКС по прилагане разпоредбата на чл.224 ГПК относно обективните предели на СПН. Влязлото в сила решение относно ползването за част от периода не формира СПН и за останалата част от него, а въпрос на изпълнение на доказателствената тежест в процеса е доказването на претенцията за обезщетение в пълния предявен размер.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК относно процесуалните въпроси по приложението на чл.188,ал.1 ГПК/отм./. Касаторът не сочи кои доказателства не са обсъдени от възивния съд. Поддържаните доводи за преценка на събраните по делото доказателства във връзка с ползването са относими към доказателствената тежест в процеса и преценката на установените факти, а оттук и обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение обаче би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите с въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007г./ факултативност на касационно обжалване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.01.2009г. по гр. дело № 660/2008г. на Бургаския окръжен съд.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top