О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София 07.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 279/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. М., с. Ч., област С. , срещу въззивно решение №157 от 16.12.2008г. по гр. дело № 248/2008г. на Силистренския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се, че втората инстанция е трябвало да съобрази доказателствата по делото като инстанция по същество, установяващи, че процесната земя, е запазила наследствения си характер.
Ответникът по касационната жалба А. А. С., с. Ч., област С. , оспорва жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 127 от 26.09.2008г. по гр.д. № 384/2007г. на Д. районен съд, с което е отхвърлен искът на А. С. М. за признаване за установено по отношение на А. А. С., че признатите му за възстановяване и възстановени земи с решения на ОСЗ – Д. , са собственост на А. С. Х. , бивш жител на с. Ч.. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че общият наследодател А, поч.1947г., е оставил за наследници син А. С. и дъщеря Х. С. Последната е починала и е оставила наследници двама сина, в т.ч. ищецът, и една дъщеря. С решение на ПК Д. от 1999г. с план за земеразделяне са възстановени на А. С. по негово заявление земеделски земи в землището на с. Ч. от 63,98 дка. С решение на ПК- Д. от 1999г. с план за земеразделяне са възстановени на наследниците на Х. С. земеделски земи от 30 дка. Въззивният съд е приел, за недоказано твърдението на ищеца,че общият наследодател, а не А. С. е бил собственик на нивите след като ответникът е възстановил на лично основание процесните земи, а ищецът в качеството си на наследник на Х. С. е заявил възстановяване на притежаваните от нея преди образуване на ТКЗС земи в същото землище.
Трайна е практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът не е изложил конкретни въпроси кои по приложение разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ са решени в противоречие с трайната съдебна практика и посочените от него решения, вкл. кои конкретни доказателства не са обсъдени по делото. В случая в изложението по чл.284, ал.3 ГПК са развити доводи за необоснованост на решението. Въпросите обаче са относими към доказателствената тежест в процеса и преценката на установените факти, а оттук и обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите с въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007г./ факултативност на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №157 от 16.12.2008г. по гр. дело № 248/2008г. на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.