О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 372/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Н. Ш., гр.с. Брестник, срещу въззивно решение № 1* от 09.12.2008г. по гр. дело № 2781/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по въпрос за допустимите доказателствени средства, вкл.свидетелски показания по иска с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване придобивното основание към момента на внасяне в ТКЗС. Изложението по чл.284, ал.3 ГПК сочи на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ОС”З”-Р. , не изразява становище.
О. Р. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение по гр.д. № 2781/2008г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен искът на А. Н. Ш. срещу ОСЗ-Р. с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот – нива в землището на с. Б.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че твърденията на ищеца относно правото на собственост върху имота са за наследствено правоприемство по отношение на А. А. , която ги е придобила по давност. Въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение на кметство с. Б., емлячният регистър за земята е частично унищожен и партидата на наследодателката попада в унищожената част. Искането за допускане на гласни доказателства визира установяване пълната индивидуализация на процесната земя, за периода на осъществяваното от наследодателката владение, за липса на претенции от трети лица и за внасяне в ТКЗС., както и за унищожаване на архива. Решаващият съд е приел, че не е доказано правото на собственост с предвидените от закона доказателствени средства, вкл. и унищожаването на допустими писмени доказателства с оглед приложението на чл.134, ал.1 ГПК/отм./.
Не е налице нито едно от посочените от касатора основания по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Повдигнатият от него въпрос относно доказването правото на собственост към момента на кооперирането на имотите като предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, обуславя изхода на делото. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването, но законодателят е ограничил доказателствените средства. С новата редакция на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ в това производство е предвидено, че правото на собственост може да се доказва само с писмени доказателства. Обжалваното решение е съобразено с трайната съдебна практика, че съобразно тази редакция /ДВ, бр.13 от 09.02.2007г./ доказването на правото на собственост в производството по специалния установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ вече не може да става с всички допустими по ГПК доказателствени средства,в т.ч. и гласни доказателства, а само с писмени доказателства. Преодоляването на това законодателно ограничение не може да стане по тълкувателен път, вкл. по реда на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Същото може да бъде отменено единствено от самия законодател. Освен това ищецът е поискал допускане на гласни доказателства за установяване унищожаването не на релевантни и допустими писмени доказателства, а за установяване владението, упражнявано от наследодателя му. Позоваването на решение по гр.д. № 835/2007г. на Софийския окръжен съд е неоснователно, тъй като не става въпрос за постановени при идентични хипотези противоречиви решения на съдилищата относно доказване правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /ред., бр.13/2007г./. Изводите на съда в цитираното решение са формирани въз основа на представени по делото писмени доказателства, за които съдът е преценил, че установяват правото на собственост към 1949г. Решението по гр.д. №537/2007г. на Софийски окръжен съд пък се основава на записка за вписване на документ, обективиращ разпоредителното действие. В решението по гр.д. №767/2007г. на Софийския окръжен съд е прието, че са допустими само писмени доказателства за правото на собственост.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 09.12.2008г. по гр. дело № 2781/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.