О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 679
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 489/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Eлена С. Б. , Д. Ц. И. и Й. Ц. Б., гр. С., срещу въззивно решение от 01.12.2008г. по гр. дело № 1421/2008г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по въпрос за допустимите доказателствени средства за успешното провеждане на иска с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване придобивното основание към момента на внасяне в ТКЗС. Изложението по чл.284, ал.3 ГПК сочи на основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ОС”З” -Панчарево, не изразява становище.
С. о. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение по гр.д. № 11474/2007г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът на Eлена С. Б. , Д. Ц. И. и Й. Ц. Б. срещу ОС”З” -Панчарево с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски имот – нива в землището на с. Б.,м. Косани дол. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че твърденията на ищците относно правото на собственост върху имота са за наследствено правоприемство по отношение на Ц. И. , който ги е придобил с договор от 06.09.1943г. Въззивният съд е приел, че договорът не доказва правото на собственост към момента на внасяне на имота в ТКЗС, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.1 от Закона за уреждане на правата на купувачите на недвижими имоти с частни писмени договори, сключени в периода от 06.12.1941г. до края на 1946г. По делото няма доказателства купувачът по договора, който се е намирал в негово владение, да го е вписал в указания в закона срок от шест месеца по реда на Закона за привилегиите и ипотеките. Оттук решаващият съд е приел, че не е доказано правото на собственост с предвидените от закона доказателствени средства.
Не е налице нито едно от посочените от касатора основания по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Повдигнатият от него въпрос относно доказването правото на собственост към момента на кооперирането на имотите като предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, обуславя изхода на делото. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. Това е така, защото предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването, но с новата редакция на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.13 от 09.02.2007г./ законодателят е ограничил доказателствените средства в това производство – само с писмени доказателства. Решенията на ВКС /Р№959/1996г. и №854/1999г./, на които се позовават касаторите, са неотносими към спора и релевантия за него правен въпрос, тъй като първото третира въпроса за правото на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ при пропуск за подаване на заявление пред ОСЗ, а второто – предмета на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Приложените определения по чл.288 ГПК на ВКС за допускане касационно обжалване на въззивни решения по спорове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са съдебна практика по материалноправен или процесуално правен въпрос – с тях не се дава разрешение на тези въпроси по сходни хипотези като краен резултат. Те не са решения, формиращи краен резултат по определен спор, а определения, постановени в предвидената в ГПК /2007г./ предварителната процедура по селекция на жалбите.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 01.12.2008г. по гр. дело № 1421/2008г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.