О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 08.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 297/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Г. и И. Н. Г., гр. С., срещу въззивно решение №393 от 17.10.2008г. по гр. дело № 1764/2008г. на Софийски градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси по отношение погасяване правото на собственост по давност поради неупражняването му, както и за допустимите доказателствени средства, вкл.свидетелски показания по иска с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Поставя се и въпрос дали насилственото отнемане на земеделските земи представлява основание за тяхното възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Въпросите са решавани противоречиво от съдилищата, а поради необходимост от уеднаквяване на съдебната практика, те са и от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложението по чл.284, ал.3 ГПК сочи на основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ОС”З” П. не изразява становище.
С. о. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.12.2007г. по гр.д. № 28749/2006г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът на Е. С. Г. и И. Н. И. срещу ОСЗ- П. с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване на собствеността в качеството им на наследници на М. И. Б. върху 23 броя земеделски имоти – ниви и ливади в землището на Г. Л. /подробно описани/. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че твърденията на ищците относно правото на собственост върху имотите са за наследствено правоприемство по отношение на М. Б. , който е придобил същите по наследство. Въззивният съд е установил, че ищците са наследници на С. Б. , поч.1934г., който е син на М. Б. В препис извлечение от емлячния регистър на с. Г. са били вписани земеделски земи на името на М. Б. Вписването в емлячните регистри обаче не е доказателствено средство, допустимо за установяване правото на собственост в исковото производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. С оглед същата разпоредбата в редакцията и -ДВ бр.13/2007г., писмени декларации и свидетелски показания за доказване правото на собственост са недопустими.
Не е налице нито едно от посочените от касатора основания по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Повдигнатият от касатора въпрос относно доказването правото на собственост към момента на кооперирането на имотите като предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ обуславя изхода на делото. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 ГПК. Това е така, защото предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването, но законодателят е ограничил доказателствените средства. С новата редакция на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ в това производство е предвидено, че правото на собственост може да се доказва само с писмени доказателства. Обжалваното решение е съобразено с трайната съдебна практика, че съобразно тази редакция /ДВ, бр.13 от 09.02.2007г./ доказването на правото на собственост в производството по специалния установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ вече не може да става с всички допустими по ГПК доказателствени средства,в т.ч. и гласни доказателства, а само с писмени доказателства. Преодоляването на това законодателно ограничение не може да стане по тълкувателен път, вкл. по реда на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Същото може да бъде отменено единствено от самия законодател. Освен това ищците не са представили никакви доказателства за собственост, а са се позовали само на това, че общият наследодател е бил собственик по наследство. Въпросите касаят изпълнението на доказателствена тежест в процеса. Позоваването на Решение по гр.д. № 2868/2007г. Варненския районен съд е неоснователно, тъй като не става въпрос са постановени при идентични хипотези противоречиви решения на съдилищата относно доказване правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /ред., бр.13/2007г./. Съгласно това решение ищците са се позовали на писмени доказателства /съдебна спогодба/, установяващи правото на собственост към момента на коопериране. От решение № 1656/2008г. на Варненския районен съд по гр.д. № 5161/2006г. , сочено от касатора, пък е видно, че гласните доказателства са допуснати в хипотезата на чл.134 ГПК /отм./, каквато в случая не е налице. Определението на ВКС по допускане на касационно обжалване по въпроси, отнасящи се до установяване активната материалноправна легитимация в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ също не обосновава хипотеза на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не представлява противоречиво разрешаване на посочените от касатора въпроси. Решенията по административни дела, посочени от касатора, не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като правораздавателната компетентност на административните съдилища не обхваща съдебното /исково/ реализиране на субективни права и не включва решаване на спорове от гражданскоправен характер.
Въпросът относно хипотезата за възстановяване правото на собственост по чл.10, ал.4 ЗСПЗЗ не е релевантен за спора, тъй като няма значение за изхода на спора, доколкото решаващите изводи в обжалваното решение се отнасят до проведеното от ищците главно доказване на твърдението, че наследодателят им е бил собственик на процесните земи към момента на образуване на ТКЗС.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №393 от 17.10.2008г. по гр. дело № 1764/2008г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.