О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 28.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 270/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., гр. С., срещу въззивно решение от 26.11.2008г. по гр. дело № 2601/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с трайно установената съдебна практика – основание за отмяна по чл.280, ал.1 ГПК, а именно включва ли вещното право на ползване на стая в апартамента и ползване на баня-тоалетна, приложим ли е чл.40 ЗУТ. Сочи се, че решението е постановено, без да са обсъдени всички доказателства по делото.
Ответникът по касационната жалба С. М. Ч., гр. Б., оспорва жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 14.07.2008г., постановено по гр.д. № 55/2008г. на Карловския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е постановено друго, с което Д. Д. Д. е осъден да преустанови неоснователните действия в имота – втори жилищен етаж от двуетажна масивна сграда, изразяващи се в разрушаване на баня и тоалетна, чрез премахване на тоалетна чиния, мивка, бойлер, разкопаване на стени и под, да възстанови първоначалното положение и да заплати на С. М. Ч. 600 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ответникът е собственик на втория жилищен етаж от процесната масивна сграда по силата на договор за покупко-продажба, сключен със сина на ищеца с нот.акт № 161/1999г. Ищецът има запазено пожизнено вещно право на ползване върху средната източна стая от същия етаж, съгласно нот.акт № 14/1991г. Ищецът има право да ползва и санитарните помещения – баня-тоалетна, тъй като той живее в имота и е приложима разпоредбата на чл.40 ЗУТ, а липсват данни за друго използваемо санитарно помещение. Ответникът извършва ремонтните работи в помещенията като препятства ползването им от ищеца. Последният е легитимиран по исковете на основание чл.109 вр. чл.111 ЗС.
В разглеждания случай не е налице нито едно от посочените основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по съществените за изхода на делото въпроси. Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси съответства с установената съдебна практика по приложението на чл.109 ЗС вр.чл.56 ЗС и чл.111 ЗС. Наличието на договор, по силата на който ответникът е придобил на възмездно основание от сина на ищеца процесния жилищен етаж, върху една стая от който, ищецът е имал учредено право на пожизнено и безвъзмездно ползване, легитимира ищеца да брани правата си с негаторен иск и спрямо санитарното помещение. Това е така, защото не е имало спор към момента на сключване на договора относно това, че стаята се ползва от носителя на вещното право на ползване за жилищни нужди, които включват и ползване на баня-тоалетна. Ответникът е приел още със сключването на договора наличието на учредено право на ползване за ищеца по чл.56 ЗС на стая от жилището и произтичащите от това права за ползувателя, съгласно чл.111 ЗС. Извършената преценка на събраните по делото доказателства не е в противоречие с постоянната съдебна практика по прилагането на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, за да формира извод за липса на друга възможност за ползване на санитарно помещение в жилищния имот, което препятства упражняването на правата на ищеца като ползувател. Наличието на тоалетна в дворното място е ирелевантно, доколкото е извън процесния етаж. Даденото от въззивния съд решение на съществените за спора въпроси е съобразено с трайно установената съдебна практика относно характера на негаторния иск като средство за защита правото на собственост, респ.правото на ползване по чл.56 ЗС срещу неоснователни действия, които смущават упражняването на това право.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски за това производство, тъй като такива не са поискани и направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.2008г. по гр. дело № 2601/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.