Определение №1002 от по гр. дело №930/930 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1002
 
София, 06.11.2009 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание на втори ноември,           две хиляди и девета година  в състав:
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   
                                             ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                         ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 930/2009 г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. И., гр. Т., срещу въззивно решение от 16.05.2009г. по гр. дело № 102/2009г. на Търговищкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос относно нарушаване правото на защита в първоинстанционното производство. Постановеното решение не се обосновава на събраните по делото доказателства. Въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация И. С. И., гр. Т., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в писмено становище, депозирано по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 09.02.2009г. по гр.д. №1976/2003г. по описа на Търговищкия районен съд, с което е осъдена М. К. И. да заплати на И. С. И. обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот на основание чл.286 ГПК /1952г./ вр. чл.31,ал.2 ЗС в размер на 1583,20 лева.
Въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение е допусната съдебна делба между страните по делото върху процесния жилищен имот – бивша СИО, при квоти по 1750/7500 ид.ч. за И. И. и 5750/7500 ид.ч. за М. И. Ответницата е ползвала лично процесния имот за исковия период и до нея е отправено писмено поискване от ищеца за заплащане на обезщетение за ползите, от които го е лишила, вследствие на личното ползване на имота. Обезщетението е определено въз основа на заключение на техническата експертиза, съобразно размера на пазарния наем.
Поставеният от касатора правен въпрос по прилагането на процесуалните правила, обезпечаващи правото на страната на участие и защита в процеса, в разглеждания случай не обуславят изхода на спора. Това е така, защото касаторът се позовава на отказ на първоинстанционния съд да отложи делото при представени доказателства з неговото заболяване, поради това, че за пълномощника му не са съществували пречки за явяване в първото по делото заседание след допускане на делбата. Доводът, че в резултат на тези порочни процесуални действия касаторът не е могъл да предяви претенции по сметки, не може да обуслови допускане на касационно обжалване в посочената от него хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предявяването на облигационни вземания между страните в делбеното производство може да се извърши и в отделен исков процес. Тези процесуални действия не могат да бъдат извършени във въззивната инстанция, а оттук и да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите относно това, че постановеното решение не се обосновава на събраните по делото доказателства също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като касаят преценка на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на експертизата за определяне размера на пазарния наем, а оттук и обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение обаче би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност на вече допуснато до касационното обжалване въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
 
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане от ответната страна за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и този въпрос не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.05.2009г. по гр. дело № 102/2009г. на Търговищкия окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top