Определение №10 от по гр. дело №999/999 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 05.01.2010 г.
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  закрито  заседание на девети ноември,         две хиляди и девета година  в състав:
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   
                                             ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                         ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 999/2009г.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Н., С. Т. С., Г. Т. С., всички от гр. А., срещу въззивно решение №222/03.02.2009г. по гр. дело № 18/2007г. на Бургаския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се, че в разпоредбата на чл.288,ал.1 ГПК /отм./ не са посочени видовете имоти, които биха могли да бъдат поставени в един от дяловете и неправилно съдът е приел, че след като имотът е земеделски не може да бъде поставен в дял по този ред. Не е намерен целесъобразен и единствено законосъобразен начин за обособяване на дяловете.
Ответниците по касация Л. В. Я., Д. Д. Я., В. Х. Я., Г. Д. В., Г. Г. В., С. В. Х. не изразяват становище по жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 23.01.2006г. по гр.д. № 119/1999г. на Поморийския районен съд в частта, с която е извършена делба на нива от 16 663 кв.м. в местността „К” в землището на с. А., представляваща имот № 0* по плана за земеразделяне по реда на чл.292 ГПК /отм./ по проект 2 за разделителен протокол, съобразно вариант ІІІ от допълнителното заключение на вещото лице Е. К.
Въззивният съд е съобразил дяловете на страните, определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата: по 1/8 ид.ч. за всеки от ищците, по 1/8 ид.ч. за ответниците като последните двама имат 1/8 ид.ч. общо,т.е. по 1/16 за всеки, както и вида на делбения имот – нива от 16,663дка. Приел е от правна страна, че с оглед спецификата на имота – използването му по предназначение като къмпинг, както и възможностите за разделянето му и броя на съделителите, същият следва бъде разпределен по реда на чл.292 ГПК /отм./ като се съобрази волята и на ищците, и на ответниците за получаване на общи дялове. Възприел е разпределяне по третия вариант от заключението на в.л. Косталов, съгласуван с ОС”З”- П. По искането на ответниците /настоящи касатори/ за поставяне на целия имот в техен дял въззивният съд е приел, че предмет на делбата е земеделски имот. Няма предвидена възможност в закона земеделският имот да бъде възложен само на един или няколко съделителя като неподеляем.
Касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, но не са развили релевантни доводи в тази насока. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса по приложението на чл.292 ГПК/отм./ във връзка с разпределянето на дяловете и неприложимостта на чл.288 ГПК/отм./ за възлагане на делбения имот – земеделска земя, само на някой от съделителите, е в съответствие с трайната съдебна практика. Разпоредбата на чл.288,ал.2 и ал.3 ГПК /отм./ предвижда възлагане на някого от съделителите при наличие и на останалите законови предпоставки, единствено, когато делбеният имот неподеляем и е жилище, какъвто не е процесният. Хипотезите, допускащи възлагане на делбения имот на някои от съделителите в делбата са изчерпателно посочени в закона – разпоредба на чл.288 ГПК /отм./. Преодоляването на това законодателно ограничение не може да стане по тълкувателен път, вкл. по реда на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Същото може да бъде отменено единствено от самия законодател. Ето защо не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторите не са формулирали правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК относно извършеното разпределение по чл.292 ГПК /отм./, а само са посочили, че възприетият начин за обособяване на дяловете не е най-целесъобразният. Не се излагат съображения за общо посочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. При липса на ясна и точна формулировка на въпроса и неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №222/03.02.2009г. по гр. дело № 18/2007г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба на Д. Т. Н., С. Т. С., Г. Т. С., всички от гр. А..
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Scroll to Top