О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 644/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. К. Г. , гр. П., срещу въззивно решение №178 от 13.04.2009г. по гр. дело № 191/2009г. на Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по въпроси по отношение предмета на реституцията по ЗСПЗЗ, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба О. П. , оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация ОС”З”-П. , не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №20 от 30.12.2008г. по гр.д. № 1287/2007г. на Районен съд-П. , с което е отхвърлен искът на Е. К. Г. , срещу ОСЗ-П. и О. П. с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ относно воденична вада с дължина 1680 м. и ширина 3 м. площ от около 5040 кв.м. в м.”Д”. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предмет на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ може да бъде само земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, но не и имот по чл.2,т.4 ЗСПЗЗ- зает с енергийни, напоителни, транспортни съоръжения. Процесната воденична вада е мелиоративно съоръжение. От представените по делото писмени доказателства за собственост, е видно, че е придобита собственост само върху воденицата, воденичната вада е граница на имота. Освен това ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил, че е наследник на Е. А. М. , както и че процесният имот е бил собствен на наследодателя му.
Не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Повдигнатият от касатора въпрос относно предмета на земеделската реституция, а оттук и на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ като е съществен за разглеждания случай, тъй като от него зависи изхода на делото. Даденото разрешение в обжалваното решение обаче не предполага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1,2 или 3 ГПК. Това е така, защото предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването. За да се търси възстановяване на земя по този ред е необходимо тя е да е имала земеделски характер към момента на обобществяването. В случая е безспорно, че претендираният имот винаги е представлявал воденична вада от една страна, а от друга – че касаторът не е изпълнил доказателствената си тежест в процеса да докаже легитимацията си на собственик, респ. наследник на собственика на имота преди образуване на ТКЗС. Разрешението, което е дал въззивният съд по отношение предмета на претендираната реституция съответства на установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ.
Посоченото в изложението по чл.284, ал.3 ГПК относно допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на съдебния акт не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а основания за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №178 от 13.04.2009г. по гр. дело № 191/2009г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.