О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 437/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на срещу въззивно решение от 15.12.2008г. по гр. дело № 917/2008г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросите касаят приложението разпоредбите на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, чл.4 ЗВСОНИ относно настъпването на реституционния ефект еx lege поради отчуждаване на имота от държавата не по установения ред. Поставя се въпрос относно приложимостта на ЗВСОНИ в случаите, когато държавата при отнемане на собствеността се е позовала на закон от 1941г, но ползвайки изменение след 1944г. Сочи се, че въззивният съд е постановил непълно и необосновано решение при установен пълен фактически състав за реституиране по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ и в противоречие с ТР №181995г., ОСГК. Въззивното решение е необосновано, тъй като не почива на доказателствата по делото, а именно че имотът е отнет на 20.12.1949г., а не на 13.04.1970г.
Ответникът по касация „Н” АД, гр. С., оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 14.01.2008г. по гр.д. № 4203/2005г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от Б. Т. Г. срещу „Н” АД, гр. С., иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на имот пл. №319, нанесен в кадастрален лист 640, м.”К”, в кадастралния план от 1975г. по плана на гр. С. с площ от 3020 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца Т. С. е закупил три ниви в землището на с. Д., м.”К” с договори по нотариални актове от 1937г. Твърдяното от ищеца главно реституционно основание – чл.2,ал.2 ЗВСОНИ, не е налице, тъй като на 20.12.1949г. е завършен фактическият състав на извършено по установения законов ред отчуждаване на нивите. Решение е взето на 29.08.1946г. от компетентния орган – Градоустройственият съвет на СГО. Отправено е предложение от министъра на обществените сгради, пътища и благоустройството до МС за издаване на Указ за одобряване на решението за изменение на плана /чл.4 НЗГС/ В изпълнение на чл.4 НЗГС МС е издал Указ №973 от 20.12.1949г. за одобряване на решението за изменение на плана. Към датата на издаване на указа е в сила Законът за приложение на общия градоустройствен план на гр. С.,бр.76/1941г./ и съгласно чл.77, ал.3 отчуждаването с оглед предвидени по плана мероприятия се счита осъществено по силата на самите регулационни планове. Без значение е това, дали е изплатено обезщетение на собственика. Вещно-транслативният ефект на извършеното отчуждаване по реда на Закона за приложение на общия градоустройствен план на С. настъпва с одобряване от МС на решението на Градоустройствения съвет за изменение на общия градоустройствен план и отреждането на процесните имоти за изграждането на Държавен киноцентър към ДП „Българска кинематография”. Извършеното по законов ред отчуждаване на имотите на С. в полза на Българската държава изключва възможността за възстановяване правата на наследниците му към влизане в сила на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /нова,ДВ,бр.107,1997г./.
Въззивният съд е приел за неоснователен и искът по чл.108 ЗС,заявен на евентуално реституционно основание –чл.2,ал.5 ЗОСОИ.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатите от касатора и разрешени в обжалваното решение правни въпроси относно приложението разпоредбата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ вр.чл.4,ал.1 с.з., относно настъпването на реституционния ефект обуславят изхода на спора. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която извършеното отчуждаване на имота по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети в посочения в закона период от 09.09.1944г. до 1989г., изключва реституцията по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /в редакцията ДВ,бр.107/1997г./. След като не е налице завземане, респ. отнемане без законово основание на имота, а е налице отчуждителна процедура за благоустройствено мероприятие, установена по делото, която е извършена по установения законов ред, не е налице приложното поле на реституцията по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. В тази връзка неплащането на обезщетението не може да рефлектира върху законовото основание, на което е отчужден имотът. Решенията, които са посочени и приложени към изложението си по чл.284, ал.3 ГПК – ТР №1/1995г., ОСГК и приложените Р №606/2006г. по гр.д. №1487/2005г.,ІVг.о. и Р №643/2006г. по гр.д. №333/2005г., І г.о. не обосновават извод за произнасяне на въззивния съд по релевантен за спора въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС. Касаторът не е и развил конкретни доводи в тази насока. Освен това приложените решения не дават разрешение на сходни хипотези, а на различни случаи на реституция по ЗВСОНИ, ЗВСМРА и др. ТР № 1/1995г. третира въпроси на реституцията на имоти на основание чл.7 ЗВСОНИ и относно възможността за възстановяването на имоти по чл.1 и 2 ЗВСВОНИ при промяна на предназначението им. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, вкл. за приложимостта на ЗВСОНИ при извършено отчуждаване от държавата по закон, приет през 1941г., изменен след 1944г., тъй като няма спор, че отчуждаването е извършено по действащ закон, част от обективното право. Не се налага тълкуване на нормите на ЗВСОНИ в тази връзка с оглед точното му прилагане и развитието на правото.
Посоченото в изложението по чл.284, ал.3 ГПК относно необосноваността на съдебния акт не е основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. То може евентуално да послужи за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество.
Липсва заявено искане за присъждане на разноски на ответника по касация в настоящото производство, поради което и не следва да се присъждат такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2008г. по гр. дело № 917/2008г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.