О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 345/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. н. с. С., община З., и М. изповедание София, срещу въззивно решение №442 от 17.10.2008г. по гр. дело № 194/2008г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен и процесуалноправен въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Изложението по чл.284, ал.3 ГПК се свежда до въпроси относно правосубектността и процесуалната легитимация на касатора М. н. с. С., както и относно претендираното право на собственост върху процесния имот. Във връзка с последния се сочи, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която решаващият съд трябва да обсъди всички релевантни към спора факти и допустими доказателства и се произнесе дали ищецът е собственик на имота на предявеното придобивно основание. Даденото от въззивния съд решение на съществените за изхода на делото въпроси е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по „Е” ЕООД, гр. С., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение 03.12.2007г. по гр.д. № 45/2007г. на Районен съд – Златоград, в частта, с която е отхвърлен искът на М. н. с. С. срещу „Е” ЕООД с правно основание чл.108 ЗС за 2,2 дка, представляващи част от имот пл. № 5* кв.46/гробище/ по плана на с. С. и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която е отхвърлен предявеният от М. изповедание гр. С. срещу „Е” ЕООД иск по чл.108 ЗС относно същия имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първият ищец М. н. с. С. е регистрирано като юридическо лице – чл.20 от Закона за вероизповеданията-ЗВ /2002г./, но не е достатъчно да е вписан в регистъра на Общинска администрация гр. З., което е установено по делото. Липсват данни да е регистрирано като юридическо лице в Смолянския окръжен съд. Този ищец не притежава правосубектност. Относно претенцията на ищеца М. изповедание София за собственост на имота на основание давностно владение е прието, че е недоказана. Съгласно ЗУТ – чл.61,ал.4, озеленените площи по ал.2 и площите със специфично предназначение по ал.3 гробищни паркове – собственост на държавата и общините, са публична общинска собственост. Те не могат да бъдат предоставяни за безвъзмездно ползване само на организации или юридически лица. Според ЗТСУ те са терени със специфично предназначение, за тях се приемат устройствени гробищни планове. Религиозните общности само управляват ритуалните сгради в гробищните паркове. В този смисъл е и разпоредбата на чл.21 Закова на изповеданията-ЗИ /1949г./, действал към 29.12.2002г. Едва след тази дата съгласно новия Закон за вероизповеданията регистрираните вероизповедания имат право да притежават и поддържат такива имоти. Със заповед № 183/1982г. на ОНС Смолян е променено предназначението на терена –старо гробище, за механични цехове на МК„М”, които са изградени и са влезли в активите на „Д” ЕООД.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Обжалването следва да се допусне относно легитимацията на страните по делото. Повдигнатите от касаторите в тази връзка въпроси, които са разрешени в обжалваното решение, обуславят изхода на спора. От решението им следва извод за наличие или липса на правосубектност на ищеца М. н. с. С., а оттук за надлежните страни – ищци в процеса и съответствието на материалноправната и процесуалноправната легитимация. Налага се с оглед конкретните обстоятелства и с оглед развитието на правото да се даде тълкуване по приложимостта на §2, ал.1 и ал.4 ПЗР ЗВ /ДВ, бр.120/29.12.2002г./ вр.чл.6 ЗИ /ДВ,бр.48/1949г./ за поделенията – местни структури на вероизповеданията.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №442 от 17.10.2008г. по гр. дело № 194/2008г. на Смолянския окръжен съд.
Указва на М. н. с. С., община З., и М. изповедание -София, да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лева и да представят вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание. Делото да се докладва на председателя на ІІ г.о. за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.