О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 13.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 859/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Ф. , гр. К., срещу въззивно решение от 16.03.2009г. по гр. дело № 3014/2008г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросите касаят доказването на придобивната давност и прилагането на този институт без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост, или чрез предявяване на собственически иск, както и търпимите действия в имота, превръщането на държането на основание заем за послужване във владение и отблъскването владението на собствениците.
Ответницата по касация Е. С. М. оспорва жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Тя е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответниците по касация, че е налице обжалваем интерес под 1000 лева, се касае за иск за собственост и цената му съгласно чл.69,ал.1,2 ГПК е определена от данъчната оценка на имота –,60 лева
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 102/17.07.2008г. по гр.д. № 4029/2007г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен искът по чл.108 ЗС, предявен от Д. Т. Ф. против Е. С. М. за предаване владението върху ? ид.ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ 203 кв.м., съставляващо ПИ №№ 9* включени в УПИ *, кв.5 по плана на гр. П. и върху построената в южната част на дворното място едноетажна жилищна сграда с площ 43 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че собственик на процесния имот е бил Б. М. ,поч.1994г. и оставил за наследници съпругата си Сеферина, наследниците на починалия си син В. М. /поч.1986г./: съпруга Е син Б. М. /поч.2007г./, както и дъщеря си К. М. Б. През 1962г. общият наследодател Б дарил на съпругата си Сеферинка М. процесния имот – ? ид.ч. от дворното място и цялата едноетажна паянтова жилищна сграда. През 1995г. Сеферинка М. дарила на дъщеря си К. М. имота, а последната го е продала с предварителен договор от 2007г. на ищцата Д. С влязло в сила решение по гр.д. №1663/2007г. на Пловдивския районен съд предварителният договор е обявен за окончателен. Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност с оглед фактите, че въпреки извършеното през 1962г. дарение в полза на Сеферинка М. , в имота останало да живее семейството на В. М. и ответницата Е като съпругът В. М. е живял в едноетажната сграда до смъртта си през 1986г. Макар тя да е напуснала за известно време имота –., то давностното владение е било продължено и довършено от В. М. Въззивният съд е направил извод, че имотът е бил придобит по давност по силата на спокойно и непрекъснато владение, което било доведено до знанието на собственика.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по повдигнатите от касатора въпроси по приложението института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал на нея чрез снабдяване с титул за собственост в рамките на конкуренцията на права на страните за един и същи период, както и по въпроса за промяната на държането във владение и демонстриране на намерението за своене към собственика. Трайна е практиката на ВКС по приложението на разпоредбите на чл.79 ЗС и чл.120 ЗЗД, съгласно която изтичането срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо манифестиране на придобивното основание с титул за собственост, предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск. Трайна е съдебната практика и по въпроса, че за да промени държанието във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика. В разглеждания случай, преценявайки възражението на ответницата, че е придобила имота по давност и го ползва като собственик, въззивният съд е дал разрешение на посочените въпроси, което не съответства на трайната съдебна практика, в т.ч. и с приложените към изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВКС : Р №140/2006г. по гр.д. №797/2005г., І г.о., Р№281/2004г. по гр.д. №888/2003г., І г.о. Р №1042/2007г. по гр.д. № 4773/2007г. Следва да се приеме, че е налице основанието на чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 150 лева и да представи вносния документ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.03.2009г. по гр. дело № 3014/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на Д. Т. Ф. , гр. К., да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 150 лева и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание. Делото да се докладва на председателя на ІІг.о. за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.