О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София 12.03. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 98/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Ч. ,чрез пълномощника адвокат Б, срещу въззивно решение № 528/27.10.2008г. по гр. дело № 622/2008 г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По-конкретно : противоречиво е разрешаван въпросът относно мотивите, които трябва да съдържа заповедта за уволнение на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ. В някои решения се приема, че работодателят трябва да посочи в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, точно на кои нови изисквания за длъжността не отговаря работникът или служителят, а в други се приема, че заповедта може препраща към друг документ. Като е приел в случая, че заповедта е немотивирана, поради това, че не са изложени новите изисквания за длъжността Смолянският окръжен съд е постановил неправилно разрешение на този въпрос. В противоречие с утвърдената съдебна практика е дадено разрешение на въпроса относно необходимостта в заповедта да се посочи целесъобразността от въведените промени в изискванията.
Ответникът по касация Б. Г. С. не изразява становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 137 от 11.07.2008г. на Районен съд – Ч. по гр.д. № 43/2008г., с което са уважени исковете, предявени от Б. Г. С., срещу О. Ч. с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ – за отмяна на заповед №122/01.04.2008г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Образование, култура и връзки с обществеността” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че в заповедта за уволнение са посочени две основания – съкращаване в щата и промяна на изискванията за заемане на длъжността, на които лицето не отговаря. Като е приел, че не са налице пречки работодателят да уволни служителя си на повече от едно основание, е изследвал наличието и на двете. По отношение съкращаването в щата е приел, че не е доказано, тъй като щатното разписание не е утвърдено от компетентния орган – Общинския съвет. Освен това не е доказан фактът на извършените съкращения. По отношение на основанието по чл.328,ал.1,т.11 КТ е прието, че то също не е установено, тъй като не са посочени новите изисквания, на които ищцата не е отговаряла. Освен това уволнението на това основание е незаконно след като длъжността на ищцата не е запазена, а трансформирана в друга длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Поставените от касатора правни въпроси нямат самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд. Това е така защото въззивният съд е приел, че и двете посочени в заповедта безвиновни основания за прекратяване на трудовото правоотношение не са били налице, поради което уволнението е незаконно. Решаващите му изводи не са основани само на поставения от касатора въпрос за мотивирането на заповедта и целесъобразността на приетите промени в изискванията за длъжността, заемана от ищцата. Обуславящите крайния резултат изводи са свързани с недоказаност в процеса на основанието съкращаване в щата, както и на основанието на чл.328,ал.1,т.11 КТ. За последното е прието, че то може да е налице само ако се касае за промяна в изискванията за заемане на длъжността,която се запазва, а не за трансформирана длъжност с друг вид и обем трудови функции, какъвто бил разглежданият случай. Ето защо следва да се приеме, че така поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, които обвързват произнасянето на касационната инстанция в настоящото производство по селекция на жалбите, съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г, ОСГТК – т.1, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК.
Останалите въпроси, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се отнасят до фактическите констатации на въззивния съд и преценката на доказателствения материал. Не са развити релевантни доводи, сочещи на някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а съдържанието на изложението сочи само общите основания за незаконосъобразност по чл.281 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Те обаче не могат да служат пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ факултативност на касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество.
Не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 528/27.10.2008г. по гр. дело № 622/2008 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: