О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 18.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3713/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Х., гр. П., чрез адвокат А, срещу въззивно решение от 30.06.2008г. по гр. дело № 179/2008 г. на Великотърновския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът се отнася до основанията, предпоставящи разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Той е решен в противоречие с ТР № 30/81г., ТР 122/86г., Р по гр.д. №502/2003г, ВКС, ІІ г.о., Решение по гр.д. № 550/2006г. на ВКС, ІІ г.о. В тях са посочени критериите за разваляне на договора. Разгледани са хипотези относно това дали е налице изпълнение на задълженията съобразно нуждите на кредитора ако при временна обективна невъзможност длъжникът не престира грижи, а парични средства, какво е значението на кредиторовото несъдействие, както разваля ли се договорът при незначителност на неизпълнението.
Ответниците по касация Д. Х. Л. , Л. Х. Л. и Л. Х. Ч., не са депозирали становища в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 390/29.11.2007г. по гр.д. № 70/2006г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната част, с която на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален по отношение на ? ид.ч. от недвижим имот договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 04.06.1993г. с нотариален акт № 15/93г., между Л. Х. Ч. и Е. В. Ч. от една страна, а от друга синът им Х. Л. Х. Отхвърлен е предявеният от С. Д. Х. насрещен иск за трансформиране на задължението за издръжка и гледане по нот.акт 15/1993г. Въззвиният съд е приел,че с процесния договор Л. Х. Ч. и Е. В. Ч. са прехвърлили на Х. Л. Х. по време на брака му с ответницата С, недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. На 22.05.2004г. Христо Х. е починал и е оставил за наследници – ответницата С съпруга, и ответниците Л синове. Прехвърлителката Е. Ч. е починала на 15.06.2003г. До месец май 2004г. е налице изпълнение на поетите по договора задължения като са полагани дължимите според договора грижи от сина Х. до месец януари на 2004г., подпомаган и от ответницата Х. От м.януари 2004г. тя живее и работи в чужбина. За периода май-юни 2004г. не е налице изпълнение на договора в пълен обем, но положените от внука грижи следва да бъдат зачетени. Впоследствие и до завеждане на исковата молба е налице неизпълнение, в т.ч. и отказ от страна на кредитора в края на м.юни да приеме занесените му от снахата храна и дрехи. Исковата молба е получена от Х. на 24.08.2004г. Тя е била наясно, че кредиторът отказва да приеме изпълнението, но не е предложила паричен еквивалент на издръжката, нито е предявила иск за трансформиране на задължението в парично. Такъв е предявила едва на 14.10.2004г. като насрещен по настоящото дело, когато е започнала и да изпраща месечно парични суми от по 100 -150 лева до кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочените от касатора ТР № 122/86г. и №30/81г. на ВКС са неотносими към съществените материалноправни за разгледания спор въпроси относно забавата на кредитора и изправността на длъжника. Първото третира въпросите относно връщане на даденото при разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане като двустранен договор. Второто решение дава разяснения относно правата на третото лице – бенефициер по този вид договор, за неделимостта на поетото към повече от едно лице задължение за издръжка и гледане, правата на наследниците на починалия кредитор да искат разваляне на договора съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. Даденото разрешение на съществените за разглеждания случай въпроси, не е в противоречие и с другите посочени от касатора решения на ВКС, както и с постоянната съдебна практика в тази насока. С Р №1014/99г. е прието, че задължението по договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, и обем и по своята същност и характер не търпи забава. При неизправност на длъжника кредиторът има право да поиска трансформация на задължението в натура в парично, но не и длъжникът. В този смисъл е и приетото в обжалваното решение, че въпреки забавата на кредитора, длъжникът, за да е изправен, е следвало веднага след отказа да престира паричен еквивалент на дължимата грижа и издръжка, което не е сторил. Решението от 20.04.2004г. по гр.д. № 502/2003г. на ВКС също не дава разрешение на съществените за случая правни въпроси в отклонение с постоянната съдебна практика относно обема на поетите по договора задължения.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.2008г. по гр. дело № 179/2008 г. на Великотърновския апелативен съд по касационна жалба на С. Д. Х., гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.