О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 15.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 475/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Г. А., срещу определение № 1* от 15.05.2009г. по ч.гр.дело № 5554/2008г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение по гр.д. № 26497/2007г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото поради пропуснат срок да се предяви иск по чл.33,ал.2 ЗС.
Жалбоподателят сочи наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по правния въпрос относно характера на акта, който следва да се постанови, когато съдът приеме, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок. Даденото от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 953/1959г. на ВС, І г.о. Въпросът има значение за въззивното производство, поради отказ за събиране на гласни доказателства във въззивната инстанция.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост, въззивният съд е приел, че ищецът е завел иска по чл.33,ал.2,пр.2 ЗС след изтичане на двумесечния срок от узнаване на продажбата. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на изкупуване. Обстоятелството за узнаването се доказва с всички доказателствени средства, в.т.ч. и с гласни доказателства, ангажирани в първоинстанционното производство. Представената пред въззивния съд нотариална покана не опровергава момента на узнаването, доказан от ответницитe, чиято е доказателствената тежест в процеса, тъй като касае други взаимоотношения между страните, дори може да се приеме, че е индиция за узнаване в по-ранен момент. След като категорично е установен моментът на фактическото узнаване на промяната на собствеността от претендиращия изкупуване, то от този момент тече и определеният в закона срок за упражняване на правото на изкупуване с иска по чл.33,ал.2 ЗС.
Обжалваното определение подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от касатора въпрос за характера на акта, с който следва да се произнесе съдът при констатация, че искът е предявен след изтичане на указания в закона двумесечен срок е релевантен за изхода на делото, но касационно обжалване не следва да се допуска в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.2ГПК. Приложеното решение №953/1959г. на ВС, І г.о. не е в смисъл, че въпросът за преклузивния срок е част от елементите на фактическия състав по основателността на иска по чл.33, ал.2 ЗС. Освен това по-новата съдебна практика – решение № 47/11.02.2009г. по гр.д. №690/2008г.,ВКС, ІІ г.о., определение № 49/04.02.2009г. по ч.гр.д. №45/2009г., ВКС,І г.о. приема, че срокът по чл.33,ал.2 ЗС е преклузивен. С изтичането му се погасява правото на ищеца да предяви иск за изкупуване на продадената от ответника на трето лице идеална част от съсобствения имот. В тежест на ищеца е да докаже, че искът е предявен в рамките на преклузивния срок. При липса на покана до него като съсобственик на имота по смисъла на чл.33,ал.1 ЗС, срокът тече от момента на узнаване от страна на съсобственика за извършената продажба, а за установяване момента на узнаване са допустими и гласни доказателства. Като е приел, че събраният доказателствен материал категорично установява момента на узнаване на сделката от ищците, въззивният съд е съобразил константната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.33,ал.2 ЗС. Ето защо и въпросът за допускане на нови гласни доказателства пред въззивния съд не е обуславящ изхода на делото и не предполага допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 15.05.2009г. по ч.гр.дело № 5554/2008г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.