Изх.№ 20-00-436/09.11.2018 г.
ЗДДС, чл.5, ал.1
чл.6, ал.1
чл.21, ал.2
§ 1, т.25 от ДР
В дирекция ОУИ …. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № .10.2011 г. относно определяне на място на изпълнение на извършвана услуга съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, която е изложена в запитването, е следната:
Съгласно сключен от … ЕООД договор с юридическо лице от Австралия на дружеството са възложени неексклузивни дистрибуторски права на софтуерни продукти на крайни клиенти. Задълженията на … ЕООД по договора включва дейности като демонстриране на софтуера на потенциални клиенти, инсталиране на софтуера при крайни клиенти, посредничество при подновяване на договорите за поддръжка с крайните клиенти, промотиране на софтуера и др.
Когато при изпълняване на поетите ангажименти дружеството успее да намери клиент, желаещ да закупи софтуер, се сключва договор за продажба на софтуер между юридическото лице от Австралия и дружеството-клиент. За осъщественото посредничество … ЕООД ще получи съгласно договора от австралийското юридическо лице комисиона в размер на част от стойността, лиценза и комисиона върху сумата за годишна поддръжка през първата година.
Поставените въпроси в запитването са следните:
1. Къде е мястото на изпълнение на извършваната услуга от … ЕООД към юридическо лице от Австралия?
2. При условие, че … ЕООД извършва услуга на юридическо лице, установено в страна извън Общността (Австралия), какви документи трябва да се изискат от клиент, които безспорно да докажат дали той има статут на данъчно задължено лице?
Предвид липсата на приложен към запитването договор, изразяваме следното принципно становище:
В § 1, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието „Стандартен софтуер”. Съгласно цитираната разпоредба, това е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Предвид това, при предоставянето на стандартен софтуер ще е налице доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Стока по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗДДС, е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
От изложеното в запитването може да се направи заключение, че българското дружество предоставя посреднически услуги на австралийско юридическо лице за продажба на стандартен софтуер.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДДС регламентира, че общото правило за определяне на мястото на доставка на услуга се определя спрямо статута на получателя на услугата – дали е данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
В случай, че получателят е данъчно задължено лице, приложение ще намери разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В нея е указано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В издаваната фактура, като основание за неначисляване на данък, следва да бъде отразен „чл.21, ал.2 от ЗДДС”. Също така е без значение дали получателят на услугата е установил независимата си икономическа дейност в друга държава членка или в държава извън общността (Австралия).
Що се касае до вторият въпрос, поставен в запитването: какви документи трябва да бъдат изискани от Вашия клиент, които безспорно да докажат дали той има статут на ДЗЛ следва да имате предвид следното:
В чл.18, т.3, б.”а” и б.”б” наРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (в сила от 01.07.2011 г.) е регламентирано, че доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
‘