О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 12.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 646/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. Н. Б. и Р. А. Р., чрез пълномощника им адв. И на Н. А. В. , чрез пълномощника му адв. А, срещу въззивно решение от 13.10.2008г. по гр. дело № 345/2006г. на Благоевградския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на К. Н. Б. и Р. А. Р., се сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е постановил решение, без да изложи мотиви по спорните въпроси на делото, вкл. по въпроса за ненаследствения характер на имота, предмет на делбата. Оттук в противоречие с практиката на ВКС е отказал да приложи разпоредбата на чл.76 ЗН по изричното възражение за недействителност на разпоредителни сделки с идеални части от имота, релевирано от касаторите. В противоречие с практиката на ВКС е приел и че това възражение не е направено в преклузивния срок – до приключване на производството пред първоинстанционния съд. Решен в противоречие с практиката на ВКС е и въпросът по приложението на чл.75 ЗН, тъй като не са конституирани всички съсобственици, в т.ч. съпрузите на придобилите идеални части на възмездно основание съделители.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на Н. В. се сочи, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС –т.19 ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК, е постановил решение, без да изложи собствени мотиви както относно фактическата, така и по правната страна на спора. Съдът е посочил единствено, че споделя фактическите и правните изводи на първата инстанция и не е изложил собствени мотиви по всички всички възражения и доводи, релевирани от страните в процеса. В противоречие с т.1 на ТР №1/2004г., ОСГК е прието, че възражението по чл.76 ЗН е преклудирано, поради това, че не е заявено пред първоинстанционния съд, а във въззивното производство. Касаторът е развил доводи за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за допустимостта на делбата на правото на строеж.
Ответниците по касация В. С. М. и Е. К. М. оспорват касационните жалби в писмено становище.
Останалите ответници по касация не изразяват становище.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 4824/20.10.2005г. по гр.д. № 134/2005г. на Благоевградския районен съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба при квоти и съделители, както следва : общо 72/216 за В. С. М. и Е. К. М., за К. Н. Б.-33,38/216 ид.ч., за А. Н. В. – 24,63/216 ид.ч., за Р. А. Р.-6,64/216 ид.ч., за Н. А. В. – 2,29/216 ид.ч., за Л. Д. Х.-41,25/216 ид.ч. и за „И” Е. – 36/216 ид.ч. на УПИ *, имот пл. № 8* кв.221 по действащия план на ЦГЧ на Б.
Въззивният съд е приел, че атакуваното решение на районния съд, с което е допусната делбата, е законосъобразно. Посочил е, че споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанцинния съд, който бил обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно : кой и на какво основание се легитимира като собственик, какви са квотите на съсобственост, както и защо се отхвърля искът по отношение на някои от съделителите. Приел е,че безспорно е установено по делото, че предмет на делбата е вещ, която не е наследствена, поради което и правилата на чл.76 ЗН са неприложими. Освен това възражението не може да бъде разгледано от въззивната инстанция, тъй като би се формирала СПН при едноинстанционно разглеждане. При това положение следва да се зачетат прехвърлителните сделки, което обуславя съсобственост при приетите квоти.
Поставените в касационните жалби процесуални въпроси са значими за изхода на делото. В противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд е действал като контролно-отменителна инстанция, а не като инстанция по същество. Съгласно разясненията, дадени в т.19 на ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстаниця. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и няма контроло-отменителна функция. При въззивното обжалване решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал в процеса прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция трябва да изготви самостоятелни мотиви, тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция като запише, че са законосъобразни и обосновани. С оглед изложеното, следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на съществения за делото п. въпрос е в противоречие на практиката на ВКС, в т.ч. и цитираното ОСГК.
С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. На касаторите следва да се укаже да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 90 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 13.10.2008г. по гр. дело № 345/2006г. на Благоевградския окръжен съд.
УКАЗВА на К. Н. Б., Р. А. Р. и Н. А. В. , да внесат държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационните им жалби, в размер на общо 90 лева и да представят вносен документ.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.