О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 25.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 119/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. Д., А. Т. Д., С. Т. Д., С. Н. Б., С. Н. Х., А. Н. Д. , всички от с. С., обл. Благоевград, срещу въззивно решение от 15.07.2008г. по гр.д. № 294/2007г. на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение от 03.07.2006г. по гр.д. № 125/2006г. на Районен съд Г. Д. и производството е прекратено като недопустимо.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Въпросът е по допустимостта на изменението на иска по реда на чл.116 ГПК /отм./ чрез преминаване от иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ към иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Въпросът за разглеждания случай има значение за изхода на делото. Касаторът се позовава на практика на ВКС като прилага Р № 404/1991г. по гр.д. № 187/91г., ВС, І г.о. и Р № 576/1959г. по гр.д. № 8022/58г., ВС, І г.о. Посочени са решения на ВКС № 1387/2.01.2001г по гр.д. № 729/1998г. и Р №354/05.10.2001г. по гр.д. № 249/2001г., 5-чл. състав, които не са приложени и не могат да бъдат установени.
Ответниците по касационната жалба А. М. Ю., А. М. Ю. А. , Д. М. Ю. , Н. М. Ю. и С. Д. Ю. не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение е обезсилено изцяло решение № 362/03.07.2006г. по гр. №.. по описа на Районен съд – Г. Д. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 665/18.12.2006г. по същото дело и делото е прекратено като недопустимо. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Х. Д., А. Т. Д., С. Т. Д., С. Н. Б., С. Н. Х., А. Н. Д. , Е. М. Д. и С. Т. Д. против А. М. Ю., А. М. Ю. , П. А. Ю. , Д. М. Ю. , Н. М. Ю. и С. Д. Ю. иск за признаване за установено, че наследодателят на ищците е бил собственик на основание давностно владение към момента на образуване на ТКЗС на нива с площ от 1 дка в м.”К”, представляваща сега УПИ Х, имот пл. № 196 от кв.30 по плана на с. С.. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с определение от 06.06.2002г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска по реда на чл.116 ГПК/отм./ от такъв с правна квалификация по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ в такъв с правна квалификация по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това е специален установителен иск като спорът е налице, когато двете страни претендират да са били собственици, респ.наследодателите им, на един и същ имот към минал момент – образуването на ТКЗС и то във връзка с евентуалното им възстановяване. Интерес да предяви установителен иск за материално право е налице, когато ответникът също твърди, че е собственик на имота към момента на кооперирането и когато е налице висящо административно производство пред ОСЗ или възможност за образуването на такова. В случая не е налице спор за материално право, тъй като ответниците не са заявявали имота за възстановяване пред ОСЗ. Те се позовават на придобивна давност – нотариален акт от 1991г. и 1993г. Основанието на твърдяното от първоначалния ищец Н. Д. право на собственост е придобивна давност и наследство към образуването на ТКЗС. Той е заявил имота пред ПК. Постановен е отказ за възстановяване правото на собственост, защото имотът попада в регулацинния план на селото.
Въззивният съд е приел, че въпреки объркващите разяснения, дадени от ищците в исковата молба и последващите уточнения и изричното посочване като основание на иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ /вр.§6 ЗУТ/, то предявеният иск е установителен за собственост поради ясния и категоричен петитум в тази насока и няма искане за извършване поправка или допълване на кадастралната основа. Към 1992г.,когато е одобрен кадастралният план, ищците не са били собственици на имота , тъй като към този момент правата им на собственост не са били реституирани. Интересът е от установяване правата на собственост на ищците към настоящия момент с оглед оспорването от страна на ответниците. Ответниците са в имота и ищците са имали правен интерес от иск по чл.108 ЗС. Ето защо неправилно не е прието изменението на петитума от установителен към осъдителен. По инцидентния установителен иск въззивният съд не е излагал мотиви.
Поставеният в касационната жалба процесуален въпрос е съществен за изхода на делото. Даденото от въззивният съд обаче разрешение на този въпрос не е в противоречие с трайната съдебна практика, в т.ч. и на ВКС по приложението на чл.116 ГПК /отм./. Това е така, защото не е налице едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, т.е. предявяване на нов иск, а изменение само на момента, към който се иска установяване правото на собственост. Предприетото от самите касатори с тяхна молба пред първоинстанционния съд изменение на иска не визира промяна едновременно в основанието и петитума – т.е. не се променят и видът на търсената защита, и твърденията в обстоятелствената част на исковата молба. Искът отново е установителен за правото на собственост на Н. Д. върху процесния имот на основание давност и наследство, но към момента на кооперариране на земята. С оглед изложеното, следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на съществения за делото процесуален въпрос не е в противоречие на практиката на ВКС, в т.ч. и приложените от касаторите решения на ВКС. Това е така, защото като е приел, че предявеният иск е установителен с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ с оглед предприетото от ищците изменение по реда на чл.116 ГПК /отм./ въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика по приложението на процесуалния закон.
С оглед горното следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.07.2008г. по гр.д. № 294/2007г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.