Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1693/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. Б. Ш., Р. Т. Ш. и Д. Т. Ш., гр. Б., срещу въззивно решение от 12.10.2007г. по гр.д. № 309/06г. на Благоевградския окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./.
Ответниците по касация Б. Н. С., Г. Н. С., М. Т. Т., Л. Н. К., М. В. К., С. , В. Н. , Е. Д. П. и А. Д. В. , не изразяват становище.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С атакуваното решение Благоевградският окръжен съд е отменил решение на Районен съд Г. Д. от 06.01.2006г. по гр.д. № 1/2003г.. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е признал за установено по отношение на Л. Б. Ш., Р. Т. Ш. и Д. Т. Ш. /последните двама правоприемници на починалия в хода на производството Т. В. Ш. /, че Б. Н. С., Г. Н. С., М. Т. Т., Л. Н. К., М. В. К., С. , В. Н. , Е. Д. П. и А. Д. В. са собственици по наследство от Н. С. ,поч.1979г., на 502/835 ид.ч. от УПИ *,пл. №889, кв.65 на с. Б.. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че на ищците по делото като наследници на Н. С. по заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти, измежду които и нива с площ 3 дка в м.”Х” , землището на с. Б.. Наследодателят им е декларирал имота като свой на основание наследство. След представяне на удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ с решение от 10.03.1998г. на ПК –Гоце Д. в полза на ищците като наследници на Н. С. е постановено възстановяване на 0.502 дка, находящи се в строителните граници на с. Б., м.”Х”, представляваща имот пл. № 8* парцел ****, кв.65 по КП на селото от 1992г. Ответниците по иска са наследници на В. Ш. , поч.1979г. По заявление на Т. Ш. като наследник на В. Ш. вх. № 721/1991г. относно имот- парцел ****т 0.4 дка в м.”В” в землището на с. Б., ПК Г. Д. е постановила отказ за възстановяване на собствеността с решение от 16.09.1997г., тъй като имотът е в регулация. Съгласно удостоверение по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ той е застроен. С решение от 17.02.1998г. на РС Г. Д. отказът на ПК е отменен и е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Ш. върху 385/835 ид.ч. от парцел ****, кв.65 по плана на с. Б.. С последващо решение на ПК- Г. Д. от 22.06.1998г. на наследниците на В. Ш. е възстановена собствеността върху 0.385 дка в м.”В”/Ходж.поляна/, представляващ имот пл. № 8* парцел ****, кв.65 по КП на с. Б. от 1992г. При тези данни въззивният съд е приел, че и двете страни са провели административна процедура за нанасяне на възстановения им имот в КП. По искане на ищците със заповед на кмета №0976/1997г. е одобрено попълването на КП на с. Б. с новосъздаден имот пл. № 8* По молба на Т. Ш. пък е извършено попълване на КП на с. Б. с новосъздаден имот пл. № 8* за който е отреден парцел ****, кв.65 по плана на селото. Констативните актове по чл.86а ППЗТСУ не са обявени и не са подписани от заинтересуваните съседи. Според вещото лице попълването на КП с възстановените имоти пл. №898 и №889 е извършено без да е спазена процедурата по ППЗТСУ. Налице е нанасяне на възстановения имот пл. № 898 върху имот пл. № 8* удостоверение, чието оспорване не е доказано, кметство с. Б. е удостоверило, че мястото, посочено в м.„В” не е идентично с м.”Х”. Като е установил, че и двете страни имат положително решение на ПК за възстановяване правото на собственост, въззивният съд е извършил преценка за това, кой е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС и е приел, че това е наследодателят на ищците. За ответниците е приел, че е недоказано наследодателят им да е притежавал имот в м.”Х”. Имотът му е бил в местността ”В”, която е различна от първата. Освен това е бил в регулация преди образуването на ТКЗС.
Решението на въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила. Решението на ПК /сега ОСЗ/ определя земите, собствеността върху които се възстановява и има конститутивно действие – ТР №1/1997г., но доколкото представлява индивидуален административен акт, издаден в едностранно административно производство, не обвързва лицата, които не са били страна в това производство и подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност. В случая по иска за собственост въззивният съд е следвало да установи дали претендираният от ищците имот пл. №889, за който е отреден УПИ *, кв.65 по плана на с. Б., е идентичен с този на ответниците с пл. №898 като проследи кадастралното заснемане на имотите, респективно регулационния им статут и да извърши преценка на удостоверенията по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ /лист 77 и лист 95 по гр.д. №205/2001г. Бл. ОС/ като направи извод, за кой имот се отнасят. За изясняване на тези въпроси е следвало да се възложи допълнителна задача на техническата експертиза, която да извърши проверка и относно идентичността на двете местности. Едва при категоричен извод за наличие на идентичност на имотите по завършена реституционна процедура за всяка страна, въззивният съд следва по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразност, да прецени дали са се осъществили всички предпоставки за възстановяване собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ.
В нарушение на разпоредбите на чл.186 ГПК и чл.188 ал.1 ГПК са направени изводи за основателност на иска, без да са изяснени въпросите, посочени по-горе. Делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който на основание чл.218з ал.1 ГПК/отм./ следва да разгледа спора, съобразно мотивите по-горе.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 12.10.2007г. по гр.д. № 309/06г. на Благоевградския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.