Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
София, 14.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1425/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр.§2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. П., гр. В., срещу въззивно решение от 13.08.2007г. по гр.д. №525/2007г. на Варненския окръжен съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че неправилно е прието произнасяне по непредявен иск с правна квалификация чл.207, ал.1, т.2 КТ, тъй като изрично в исковата молба се твърди наличие на трудово правоотношение между страните. След като е установено, че за исковия период такова не е съществувало и касаторът не е извършвал отчетническа дейност, то искът е недопустим. Ответникт по касация В. и В. С. Митрополия оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./. Съобщението за решението е редовно връчено на Л. П. чрез а. Г/съдебен адрес/ на 26.11.2007г., а касационната жалба е подадена на 17.12.2007г., поради което е неоснователно твърдението на ответната страна, че е просрочена.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е обезсилил решение от 10.01.2007г. по гр.д. № 1634/2005г. на Варненския районен съд и е върнал делото за ново разглеждане по предявения иск. С първоинстанционното решение Л. С. П. е осъден да заплати на В. и В. Митрополия сумата 4000 лева – при условията на частичен иск, представляващи липса на стоково-материални ценности и парични средства в Църковното настоятелство при храм „С”-гр. Варна за отчетен период 01.04.2002г. – 06.06.2033г. и 283,07 лева – законна лихва за забава върху главницата – на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ вр.чл.211 КТ.
Искът е бил предявен от Варненската и В. Митрополия с твърдение, че от 1991г. на ответника П е възложено председателството и обгрижването на Църковното настоятелство при Храм „С”. Със заповед №23 от 20.01.2003г. на Варненски и В. митрополит К. на основание чл.143 и чл.203 от Устава на БПЦ иконом П. е освободен от енорийско служение от обгрижване на енорията и от председателството при храма. Съгласно заповед от 20.01.2003г., считано от 01.02.2003г. друг свещеник е назначен на поста и е разпоредено приемането на паричните средства, стоково- материалните ценности и църковните владала да стане с извършване на финансова ревизия. Със заповед от 14.05.2003г. на митрополит К. е разпоредена ревизия, съгласно Устава на БПЦ и решение на Епархийския съвет. С Ревизионен акт № 16/11.07.2003г. за период 01.04.2002г. – 06.06.2003г. е установена липса от 11 761 лева. Отговорността следва да се реализира по общия исков ред, тъй като не може да се осъществи защитата по начетното производство, поради това, че случаят не се обхваща от ДФК. Ответникът в качеството си на иконом е причинил вреди – липса на стоково-материални ценности, липси.
При тези фактически твърдения съдът е сезиран с иск за виновно причинени вреди – липси, произтичащи от дейността на ответника, в качеството му на иконом и председател на Църковното настоятелство на храма за периода на службата му. Касае се за иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ вр.чл.211 КТ. Независимо, че работодател е БПЦ, то спорът е трудов и отговорността се реализира по общия исков ред – чл.211 КТ, тъй като съгласно чл.29 Закона за вероизповеданията свещенослужителите встъпват в трудови правоотношения, които се уреждат съгласно Устава, трудовото и осигурително законодателство, а ответникът е отчетник по смисъла на чл.230 от устава на БПЦ.
Незаконосъобразно е разбирането на въззивния съд, че недопустимо първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.207 ГПК, след като по негов доклад по реда на чл.108 ГПК /отм./ сам е квалифицирал иска като такъв по чл.45 ЗЗД от една страна, а от друга че тази квалификация не се налага от твърденията по исковата молба, тъй като в нея се сочи, че процесният период обхваща и време, през което П. вече не е бил в трудово правоотношение с ищеца. Не е налице разгледан от първоинстанционния съд непредявен иск. Искът е за реализиране пълна имуществена отговорност на отчетник за период, в който е бил в трудово отношение и период, за който сам работодателят твърди, че не е бил. Не се касае обаче за иск по чл.45 ЗЗД, след като се твърди отчетническа дейност. Исковата молба е съдържала ясна обстоятелствена част и петитум, съгласно който предявеният иск е бил по чл.207, ал.1, т.2 КТ и такъв е разгледан от районния съд. Ето защо не са били налице предпоставките на чл.209, ал.1 ГПК/отм./ за обезсилване на това решение и връщането на делото за разглеждане на иск по чл.45 ЗЗД.
Изложеното налага касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и произнасяне по предявения иск.
Мотивиран от горното и на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.08.2007г. по гр.д. №525/2007г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :