О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 03.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ПЪРВАНОВА
ч. гр. дело № 2016/2008 г.
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., М. Х. Д. и Д. В. Д. , всички от гр. С., срещу определение от 24.09.2008г. по гр.д. № 440/2008г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата им против решение № 250/10.07.2008г. на Районен съд – Д. по гр.д. № 657/2008г.
Жалбоподателите сочат, че окръжният съд е постановил неправилно определение, тъй като не е съобразил, че те имат правен интерес да обжалват решението на районния съд, с което е прекратено настаняването на малолетното дете Р, при тях като семейство на близки и роднини и е предоставил отглеждането му на майката З. Х. И. В производството по делото са участвали органът по настаняване и самото дете. То не може да упражнява правото си да обжалва, освен чрез законните си представители, каквито са жалбоподателите.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е приел, че жалбата срещу решението на първоинстанционния съд по чл.30 от Закона за закрила на детето е недопустима, поради това, че е подадена от ненадлежно легитимирана да обжалва страна в процеса. Производството за прекратяване настаняването на малолетното дете в семейството на роднините му по бащина линия /баба и дядо/ е било инициирано по молба на Д. „С”- Д. и съответно приложима е разпоредбата на чл.28, ал.2 от Закона за закрила на детето. Искането е разгледано с участието на органите, направили искането и с участието на детето. Предвиденото в чл.28, ал.2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/ следва да се приложи по аналогия и за прекратяване настаняването по реда на чл.30 с.з. Жалбоподателите – баба, дядо и баща на детето, не са страни в производството пред районния съд. Право на жалба имат само страните по него.
По начало право на обжалване имат само страните по делото и по отношение на тях действа обвързващата сила на съдебното решение. Затова и те са легитимирани като субекти на процесуалното право на защита. В случая обаче производството по чл.30 ЗЗДт е производство на съдебна администрация на правоотношения, свързани с постановяване мерки за закрила на децата. Прекратяване на настаняването, постановено от съда по реда на чл.28 с.з., се постановява по искане на приемното семейство, на семейството на роднини и близки, на Д. „С”, на родителите на детето, или на прокурора. В производството участва и детето съгласно чл.15 ЗЗДт. Производството е предвидено с цел защита правата и интересите на детето, а не на лицата, при които е настанено или на неговите родители. Органът, който осъществява закрилата на детето е Д. „С” и той в разглеждания случай е инициирал производството пред съда. Близките-баба и дядо, при които детето е било настанено, не са негови законни представители. Те, както и бащата на детето, нямат качеството на страна по делото. Затова нямат право да обжалват съдебния акт, преустановяващ настаняването. Разногласието пък между родителите относно упражняването на родителските права и отглеждането и възпитанието на детето, може да бъде предмет само на отделно производство по реда на чл.72 СК. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като постановено в съответствие с процесуалния закон.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 24.09.2008г. по гр.д. № 440/2008г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.