Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
София, 14.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1202/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./, вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. А. и С. Т. А., двамата от гр. Х., срещу въззивно решение от 28.12.2007г. по гр. дело № 271/2007г. на Хасковския окръжен съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че решенето е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл плюс петитум. Предмет на делото не е цялата масивна жилищна сграда, а изградената към нея пристройка с разрешение № 696/1983г., представляваща баня и тоалетна. Съдът се е произнесъл за цялата масивна сграда, построена на регулационната линия. Решението е и неправилно. Въззивният съд е приел, че само наличието на засенченост на 18,27 кв.м. от двора на ищеца, в която част той складира дървен материал, е достатъчно да се уважи искът по чл.109 ЗС.
Ответникът по касационната жалба О. Г. М., гр. Х., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че може по реда на чл.192 ГПК /отм./ може да бъде уточнена сградата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд е отменил решение от 08.03.2007г. по гр.д. № 808/2005г. на Хасковския районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е осъдил Т. Г. А. и С. Т. А. на основание чл.109 ЗС да премахнат построената в УПИ *, кв.258 по плана на гр. Х., одобрен със Заповед № 1366/88г. и № 1368/93г. на регулационната граница с УПИ * сграда.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.109 ЗС. Ищецът е собственик на УПИ *, а ответниците са собственици на построената в съседен УПИ * жилищна сграда и правото на строеж. Въз основа на Разрешение на строеж от 24.10.1983г. ответниците са изградили пристройка за баня и тоалетна по страничната имотна граница с имота на ищеца в отклонение от одобрения архитектурен проект. Отклонението касае дължината на пристройката, вида на покрива, височината. Видно от удостоверение за търпимост от 15.09.2004г. изградената в имота на ответниците сграда попада в режим на търпимост по §16, ал.1 ПР ЗУТ. Изградената постройка на имотната граница е незаконна на основание чл.159, ал.1 ЗТСУ като построена в отклонение от утвърдените правила. Спорната сграда засенчва част от мястото на ищеца – 18,27 кв.м. С построяването на незаконен строеж на регулационната граница на двата имота се пречи на титуляра на собственост да упражнява правото си.
Така постановеното решение е недопустимо. В исковата молба се претендира да бъде премахната построената жилищна сграда от 36 кв.м. на регулационната линия на югоизточната страна на имота на ищеца , поради това, че основата е навлязла в имота на ищеца, а височината и хвърля сянка в него. Атмосферните води, които се стичат в неговия имот също му пречат да упражнява правото си на собственост. Въззивният съд се е произнесъл относно построената в УПИ *, кв.258 сграда. Съгласно нот.акт № 52/2004г. ответниците са закупили жилищна сграда в имота с площ 69 кв.м. По удостоверение за търпимост №9/2004г. търпим строеж е построената по Разрешение 696/1983г. жилищна сграда/пристройка/ от 36 кв.м.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение, без по делото да е индивидуализиран предметът на спора. Налице е неяснота още в исковата молба относно постройката, която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Освен това данните по делото сочат, че ответниците са собственици на жилищна сграда от 69 кв.м., построена в северозападната част на УПИ *. Има данни по делото за изградена към тази масивна жилищна сграда пристройка, представляваща баня с тоалетна. Премахването на построената в имота на ответниците сграда е постановено от въззивния съд без да е конкретизирана претенцията на ищеца. Изискването за индивидуализацията на предмета на делото не се налага самоцелно. То е абсолютно задължително за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса. Индивидуализацията на предмета на делото определя рамките на правния спор, а оттук и необходимият анализ на релевантните за него факти, който дължи да направи при постановяване на мотивираното си решение съдът. В разглеждания случай въззивният съд е бил длъжен да остави без движение исковата молба съобразно разпоредбата на чл. 100 ГПК/отм./ и да даде указания за отстраняването на посочената нередовност, за да може да изпълни задължението си след събиране на релевантни за спора доказателства, да постанови допустим и мотивиран съдебен акт по същество на спора. Той не е направил това.
Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд. По тази причина въззивното решение следва да се обезсили като делото се върне на въззивния съд за отстраняване на посочената нередовност. В този смисъл е и ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 28.12.2007г. по гр. дело № 271/2007г. на Хасковския окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.