Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
София, 23.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 225/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Д., гр. С., срещу въззивно решение от 03.08.2007г. по гр.д. № 3923/2006г. на Софийския градски съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Касаторът сочи, че единият от предявените искове е установителен за съществуването мандат на Д. Д. – баща и Д. Д. – син, по силата на който синът купува за баща си с нот.акт № 42/1918г. процесната ливада като негов довереник или скрит пълномощник. СГС неправилно е анализирал сделката между Д/син/ и Г. Н. като привидна. Не е предявяван иск за установяване привидността на тази сделка. Тя се признава и се иска извличане на последиците, произтичащи от мандата между довереника- син и доверителя – баща. Задължение за осъществяване на тези правни последици е поел Д. Д. – син, с писмото от 24.03.1935г. – да прехвърли с нотариален акт на сестра си и на двамата си братя техните части от имота, когато те пожелаят. След смъртта на Д. -син това задължение е преминало върху наследниците му и в момента е задължение на В. Т. Описаното правоотношение между бащата и сина е преминало поради наследяване върху касатора като доверител и В. Т. като довереник и в момента се урежда от чл.292, ал.2 ЗЗД.
Ответницата по касация В. Д. Т. не изразява становище по жалбата.
Ответниците по жалбата Х. Б. Д., Д. Д. К., С. М. Х., П. Г. З., Р. Д. П. и А. Г. Д. не изразяват становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Тя съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Софийският градски съд е оставил в сила решение от 25.01.2001г. по гр.д. № 159/1999г., в частта с която е отхвърлен иск на Х. Б. Д., Д. Д. К., С. М. Х., П. Г. З., Р. Д. П., К. Д. Д. и А. Г. Д. срещу В. Д. Д. за установяване на персонална симулация на страната на купувача по договора за покупко-продажба от 22.04.1918г. по нот.акт № 42/1918г., както и в частта, с която е отхвърлен искът на К. Д. срещу В. Д. /починала в хода на процеса, заместена по реда на чл.120 ГПК /отм./ от В. Т. / за това, че като наследница по закон на Д. Д. –баща и е възстановена на основание чл.1, ал.1 ЗВСОНИ собствеността на ? ид.ч. от дворно място бивша ливада от 5 дка, находяща се в гр. С., м. „З”. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното : На 22.04.1918г. Д. Д. /син/ от една страна, а от друга Г. Н. са сключили договор, по силата на който вторият е продал на първия ливада с площ 10 дка, София, м. Земляне. Венета Д. е наследник по закон на привидния купувач Д. -син. В ЗЗД/отм./ няма изрична правна уредба на привидните сделки. При наличие обаче на процесуални правила относно симулативното изявление по представени по делата документи /чл.170 ЗГС-отм./ правната теория по стария ЗЗД и практиката са стигнали до сходни тълкувателни изводи с тези по сега действащата уредба на привидните сделки. При тълкуване на Пар.ІІ ЗЗД /отм./ за условията за действителност на договорите се налага извод в доктрината и практиката, че симулацията води до нищожност на привидния договор. Тайният акт на прикритото съгласие, поражда действие само ако отговаря на изискванията на неговата действителност. Като особена симулация е подставеното лице- тогава две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна. Налице са три сделки – привидната сделка, прикритата и тази между сламения човек и действителната страна. За доказването на симулацията е необходимо да има удостоверителен документ от тримата. Само чрез такова обратно писмо е възможно прякото доказване на симулацията. Писмото на Д. –син, чрез което признава правата на останалите братя и сестри-наследници на Д. – баща, няма такава характеристика. То не е начало на писмено доказателство, но тъй като става въпрос за сделка, насочена срещу ищците, е приложим чл.134, ал.2, изр.2 ГПК /отм./, поради което са допустими гласни доказателства. Разпитаните свидетели обаче не са установили привидност на съгласието на страните по договора, наличието на прикрито съгласие между Г за това, че действителният купувач е Д. – баща и за привидност на сделката между Д син, по която последният е „упълномощен” да придобие имота от Г. Н. Ето защо и синът е действителният купувач.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора относно това, че въззивният съд неправилно е анализирал договора между Д като привиден, тъй като предявеният иск е за установяване мандата между Д син относно същия договор и признаване правните последствия на същия за Д. -баща. В исковата молба твърденията са, че бащата е закупил процесния имот чрез подставено лице –сина си Д. Д. . Със саморъчно писмо от 24.03.1935г. синът е признал правото на братята си Б. , Г. и сестра си Й. на съсобственост върху ? от имота при равни квоти. С решение на комисията по ЗОЕГПНС имотът е бил отчужден от подставеното лице. Искането е да бъде установено, че ищците са собственици на ? ид.ч. от имота и че сделката по нотариален акт № 42/1918г. е сключена чрез подставено лице на страната на купувача като действителният купувач е Д. – баща. Следователно доводите в исковата молба са за симулативно придобиване на вещни права чрез подставено лице, без да се сочат такива за мандатно правоотношение между подставеното лице и действителния купувач. Извършеният анализ от въззивния съд на правоотношенията между страните по сделката е съобразен с действащото законодателство към момента на сключването и – ЗЗД /1892г./.редбата в отменения закон, както и в сега действащия ЗЗД /1952г./ не регламентира изрично симулативност на договора поради прикриване на страна по него. Правната конструкция следва от общите правила за действителност на договорите, а по ЗЗД /1952г./ и от специалната хипотеза на чл.17 ЗЗД /1952г./,като правоотношенията между участниците в правоотношението се уреждат, съобразно уговореното между тях. В случая твърденията за наличие на мандатно отношение между скрития пълномощник и скритата страна по договора /несимулативно прикрито придобиване/ се въвежда едва с касационната жалба. Ищцата не се е и позовавала на договор за поръчка за придобиване на вещни права върху недвижимия имот, сключен между бащата и сина, т.е. скрито пълномощно, което е следвало да бъде в писмена форма за доказване, съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 ЗГС/отм./, поради това, че се отнася за придобиване на вещни права върху недвижими имоти. Ето защо и доводите в касационната жалба, че изложените в исковата молба факти прилягат на практиката и доктрината по отменения ЗЗД относно въпроса за скритото пълномощие, не намират правна опора.
При данните по делото правилен е изводът на въззивния съд, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по реда на чл.127 ГПК/отм./, не е ангажирал доказателства, които да разкрият симулативността на договора от 1918г. – наличие на привидна сделка между явната страна –продавач и привидната страна – купувач, както и прикрита сделка между истинската /истинския купувач/ и явната страна. Правилно е прието, че писмото не представлява обратен документ, установяващ каква е била действителната уговорка между страните преди сключване на договора, а именно че не е желано правното действие спрямо сина, а са прикрили действителния купувач. По начало обратният документ е частен документ. Той може да бъде подписан или от двете страни, или само от тази, на която ще се противопостави и няма пречка да бъде съставен и след като е бил съставен документът за симулативната сделка, за да се признае това което действително е било уговорено преди нейното сключване. В случая писмото на Д. – син е съставено едва през 1935г. То обаче не съдържа и не установява кой е привидна и кой е скрита страна по договора от 1918г., а обективира единствено признание на съставителя за права на собственост на неговите братя и сестри.
Въззивният съд е направил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото и не е допуснал визираните в касационната жалба нарушения на материалния и процесуалния закон, които да рефлектират върху правилността на постановеното решение. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Няма искане за присъждане на разноски от ответниците по касация, поради което и този въпрос не следва да се поставя на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният Касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 03.08.2007г. по гр.д. № 3923/2006г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.