Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
София 01.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1032/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр.§2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. В., гр. П., срещу въззивно решение от 28.05.2007г. по гр.д. № 207/2007г на Плевенския окръжен съд относно начина на определяне на квотите на съсобственост относно изнесения на публична продан недвижим имот – дворно място с построени в него сгради, с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила делото е разгледано от въззивния, а не от районния съд по отношение променените квоти, съделителката Р е лишена от възможност да оспори квотите. Липсва съдебен адрес на съделителката В призоваването и чрез касаторката Р. В. е съществено процесуално нарушение. Решението е неправилно поради това, че въззивният съд е изложил имота на публична продан при неправилно определяне на квотите, без да изясни по каква причина квотите за терена се различават от квотите за сградите и без да предостави възможност на страните да обжалват решението в частта, с която се определят нови квоти.
Ответницата по касация Ц. И. В., гр. П., не изразява становище.
Ответницата по касация В. И. К., не изразява становище.
Касационна жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С решение от 22.02.2007г. по гр.д. № 599/2006г. на ВКС, І г.о. е отменено въззивно решение на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 151/2006г. Делото е върнато за ново разглеждане от Плевенския окръжен съд.
С обжалваното решение Плевенският окръжен съд е възстановил на основание чл.30 вр.чл.28, ал.1 и чл.29, ал.3 ЗН запазената част на В. К. от наследството на баща и И. Г. К. , поч.19.10.2003г., чрез намаляване завещанието на последния от 16.01.1990г., оставено в полза на съпругата му Р. В. до размера, необходим за допълваното, който възлиза на 1/3 ид.ч. от наследството на И. К. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е разпределено на основание чл.292 ГПК /отм./ дворно място от 1180 кв.м., жилищна сграда от 111,95 кв.м. и стопанска сграда от 48,60 кв.м., находящи се в гр. Д., между Р, В. К. и Ц. В. и е постановил друго, с което е изнесъл на публична продан недвижимия имот при квоти : за дворното място- 6/18 ид.ч. за Ц. В. , 11/18 ид.ч. за Р. В. и 1/18 ид.ч. за В. К. ; за жилищната сграда и постройките : 3/12 ид.ч. за Ц. В. , 8/12 ид.ч. за Р. В. и 1/12 за В. К.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение от 15.11.1999г. е допусната делба между Н, Ц. И. В. и Р. И. В. на останалите в наследство от И. В. В. земеделски земи при три равни дяла, допусната е делба между Ц, Р. В. и И. К. на процесното дворно място с постройките при квоти по 1/3 ид.ч.за Ц. В. , 1/3 ид.ч. за Р. В. и 1/3 ид.ч. в СИО за Р. В. и И. К. Впоследствие на 17.12.1999г. е починала съделителката Н е оставила за наследници дъщерите си Ц. В. и Р. В. , участващи и на собствено основание в производството. След постановяване на решението по чл.282, ал.1 ГПК /отм./ е починал и съделителят И е оставил за наследници съпругата си Р. В. и дъщеря си В. К. Завещанието на И. К. /поч.на 19.10.2003г./ в полза на Р. В. е оспорено от съделителката В с искане за възстановяване на запазената и част. Въззивният съд е приел, че във втората фаза на делбеното производство с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./ и дадените указания с отменителното решение на ВКС, следва да се произнесе досежно извършване делбата по висящото производство за недвижимия имот –дворно място и застроени в него сгради като разгледа спора относно завещанието в полза на Р. В. Приел е, че със завещанието на И. К. е накърнена запазената част на дъщерята В. К. , която съобразно разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗН се равнява на 1/3 от наследството и следва да бъде възстановена. Със завещанието наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество и не следва да се прави наследствена маса. При това положение правата на съделителите по отношение на дворното място стават 6/18 за Ц. В. , 11/18 за Р. В. и 1/18 за В. К. ; по отношение на сградите те са : 3/12 за Ц. В. , 8/12 за Р. В. и 1/12 за В. К.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване правото на защита на съделителката В. Т. процесуални нарушения по начало не могат да се реливират от другата страна в производството, тъй като се отнасят до нарушения на правото на защита на противната страна и не засягат правната сфера на жалбоподателката. Тя няма правен интерес да релевира права на насрещната страна. Неоснователни са и оплакванията относно това, че делото е разгледано от въззивния съд по отношение на променените квоти, а не от районния съд. Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от въззивния съд по реда на чл.218 –ГПК/отм./, който в правомощията си на инстанция по същество се е произнесъл надлежно по квотите в съсобствеността, съобразявайки по реда на чл.188, ал.3 ГПК /отм./ новонастъпилите факти и обстоятелства след приключване фазата по допускане на делбата, а именно настъпилата смърт на някой от съделителите. В тази насока са и задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС, които са изпълнени от въззивния съд. По отношение на постановените различни квоти за дворното място и сградите оплакванията са също неоснователни. Това е така, защото те са определени в съответствие с постановените вече квоти с решението по допускане на делбата за съделителите Р. В. и И. К. като е съобразено по реда на чл.188, ал.3 ГПК /отм./ настъпилото във втората фаза правоприемство след смъртта на И. К. и уважаването на иска по чл.30, ал.1 ЗН. Следователно въззивният съд е прецизирал квотите в съсобствения недвижим имот – сгради и дворно място, съгласно определените вече такива с решението по допускането на делбата между първоначалните съделители и предвид зачетеното завещание в полза на едната от тях от починалия съделител и уваженото искане по чл.30 ЗН. Ето защо доводът, че е неясна разликата в квотите, е изцяло неоснователен, както и този, че липсва правна възможност за жалбоподателката да обжалва решението в тази част. Това процесуално право тя всъщност е реализирала с настоящата касационна жалба.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което и такива не следва да и се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 28.05.2007г. по гр.д. № 207/2007г на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.