Изх.№ 20-21-261
Дата………………….
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО …………………,
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството използва услуги от представител на спедиторска фирма. От м.август 2008 г. дружеството получава фискални касови бележки от представителя с вписана спедиторската фирма. Касовата бележка е прикрепена към фактура издадена от спедитора.
За нуждите на дейността дружеството ще използва лек автомобил, който е съпружеска имуществена общност.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Ще се признае ли за законосъобразна приложената към писмото фактура?
2. Малките предприятия от стопанския сектор прилагащи облекчена форма на финансова отчетност според Закона за счетоводството и неподлежащи на независим финансов одит, следва ли да представят годишния си финансов отчет всяка година в Търговския регистър към Агенцията по вписванията?
3. Ако за нуждите на дейността фирмата използва лек автомобил – семейна собственост, трябва ли съпрузите, които са и съдружници да си самоначисляват наем за това си имущество или все още може да се установяват безвъзмездни взаимоотношения? Ако трябва да има наем при извършване например за ремонт, как се процедира ако е за сметка на него?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По отношение на първият въпрос, следва да имате предвид, че данъчен документ по смисъла на ЗДДС е и фактурата, която може да се издаде ръчно или автоматизирано. В чл. 114 от ЗДДС са посочени изискванията, на които следва да отговарят фактурите. По силата на чл. 121, ал. 1 от ППЗДДС регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и правилника за прилагане на ЗДДС.
Законодателят е предвидил задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите, съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 118 от закона. С тази разпоредба се визира Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в сила от 01.01.2007 г., издадена от Министерството на финансите (Обн. ДВ. бр.106 от 27 Декември 2006г., посл.изм. ДВ. бр.79 от 2 Октомври 2007г).
В случай, че е налице посредник, който действа от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредбата, т.е. продажбите се регистрират, както следва:
1. чрез ФУ на доверителя, или
2. чрез ФУ на лицето по чл. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Наредбата, когато продажбите се регистрират чрез фискалното устройство на комисионера, ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя.
От приложената към запитването касовабележка е видно, че същата е издадена по реда на чл. 29, ал. 3 от Наредба № Н-18.
Фискалната касова бележка трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 на Наредбата и да съдържа задължително реквизитите посочени в ал. 1 на чл. 26.
По отношение на втория въпрос, Ви уведомяваме, че правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочените разпоредби, и по – конкретно т. 2 и т. 5 от същия член задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Предвид гореизложеното, зададеният от Вас въпрос относно задължението на предприятията да представят годишните финансови отчети в Търговския регистър към Агенцията по вписванията не е от компетентността на НАП. Въпросът е препратен за отговор по компетентност на , Дирекция „Данъчна политика”.
По отношение на третия въпрос, следва да имате предвид, че договорните взаимоотношения, които пораждат безвъзмездното предоставяне на определена вещ за временно ползване, се определят с т.нар. “договори за послужване“.Договорите за послужване са обект на разпоредбите на раздел VІ, чл. 243 – чл. 249 на Закона за задълженията и договорите.
Очевидно е, че в основата на взаимоотношенията при договорите за послужване стои понятието “безвъзмездно“, което традиционно се възприема като предоставяне на “нещо“ без насрещна престация, т.е. без възнаграждение
Данъчния закон за целите на определяне на данъчната основа за начисляване на корпоративен данък, съдържа специални разпоредби по отношение на данъчното третиране насделките и взаимоотношенията по повод на договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага .
Въввръзка свъпроса следва да имате предвид следното :
На основание чл. 15 от ЗКПОв сила от 01.01.2007г. „ когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.” Легална дефениция на понятието „свързани лица” е дадена в §1, т.3 от ДР на ДОПК, към която препраща нормата на §1, т.3 от ДР на ЗКПО.В конкретния случай съдружниците и дружеството са свързани лица по смисъла на §1 т.3 б.”Е” от ДОПК, където е посочено, че свързани лица са „дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството” .
Съгласно чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага, се смята за отклонение от данъчно облагане. А съгласно чл. 16, ал. 1 от закона, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
На основание цитираните по-горе законови разпоредби, при определяне на данъчният финансов резултатприсвързани лица /юридическото лице и физическите лица, собственици на веща/ следва да се начислят разходи / доходи занаеми, който би се дължал при сключване на обичаен договор за наем. При лицата предоставили веща за безвъзмездно ползване, ще бъдат начислени приходи/ доходи от наем, апри другото лицеползващо веща, ще са налице разходи за наем.
Във връзка с това, че автомобилът е семейна собственост и се ползва както за целите на дейността, така и за личните Ви потребности, разходите за поддръжка и ремонт на този автомобил не могат да бъдат признати изцялокато присъщи разходи за дейността.
Като такива могат да бъдат признати единствено експлоатационните разходи, извършени при осъществяване на дейността – гориво и смазочни материали, и то само при условие, че за целта има надлежно оформени документи, доказващи, че автомобилът е използван именно за стопански цели:
-фактура, включително фискален бон за закупеното гориво и смазочни материали;
-пътни листове, удостоверяващи осъществяването на превози във връзка с извършваната дейност.
-заповед за командировка, когато е извършено пътуване извън населеното място, където се намира местоседалището на фирмата.
Въввръзка с част втора отзададения трети въпрос следва да имате предвид следното :
Разходите за ремонт се делят на две категории:
1. Разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране. В резултат от тяхното извършване не се променя конструкцията и функционалното предназначение на активите. Тези разходи са данъчно признати, когато са документално доказани и когато се отнасят за активи предоставени за ползване, които данъчно задълженото лице използва, за да извършва стопанската си дейност.
2. Разходи за ремонт, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи. Данъчното третиране на тези разходи се определя в зависимост от това дали също се извършват за собствени или за наети активи. В конкретния случай, ако се извършат такива разходи, те ще се отнасят за актив, който не е собственост на предприятието, а е предоставен за ползване във връзка с дейността на фирмата. В тази връзка същите се третират като дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива (чл.51 ал.1, т.3 отЗКПО) и се амортизират за данъчни цели по реда и при условията на чл. 55 от ЗКПО с амортизационна норма съобразно срока на правното ограничение за ползване, но не по-висока от 33 и1/3 на сто.
При договор за наем обикновено разходите във връзка с дребни поправкии ремонти произтичащи от обикновеното потребление навеща, визирани в чл. 231 от Закона за задълженията и договорите,са за сметка на наемателите.
Следва да се има предвид, че разходите за ремонт или подобрения на активи, разгледани в т. 1 и 2, не биха били данъчно признати, ако е налице хипотезата на чл.26, т.1 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) се увеличава с разходите, несвързани с дейността. В този смисъл, ако е налице хипотезата на цитираната разпоредба, с разходите за ремонт, разгледани в т. 1 и/или с разходите за данъчни амортизации по т. 2 следва да бъде увеличен финансовият резултат на данъчно задълженото лице.
В случай, че се извършат разходи за ремонт и те са за сметка на наема, за фирмата наемател пак ще е налице разход за наем, но в размера на извършеният ремонт. Ако разходите за ремонт са по-големи от договорения месечен наем, същите ще се разсрочат във времето съобразноразмера на договорените наемни вноски.
За физическите лица, собственици на автомобила, ще са налице доходи от наеми, които са получени в непарична форма – услуга/ремонт/. Тези доходи не подлежат на разсрочване, а следва да се декларират в годината на получаването им, съглласно чл.11 , ал.1, т.3 от ЗДДФЛ.
При осъществяване на стопанската си дейност, Вашето дружеството може да встъпва в различни по вид правоотношения. Какви ще бъдат те, ще зависи единствено от волята на страните в тези правоотношения.
Принципът за вярно и честно представяне на стопанските операциие счетоводен принцип, който следва да се спазва при отчитане на стопанските операции и изготвяне на счетоводните финансови отчети на предприятията, но при формиране на данъчни основи за облагане с данъци, данъчно задължените лицаследва да прилагат материалните данъчни закони и визираните в тях изисквания.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/