O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
София, 01.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 718 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 6024/18.03. 2009 година от Р. Б. Ч. от с. Т., Асеновградска община ч. адв. С срещу Решение Nо 200 от 05.02.2009 година по гр. в.. д. Nо 1558/2008 год. на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 8 от 20.02.2008 година по гр.д. Nо 424/2007 година на Асеновградския РС по отхвърлените искове по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на земеделски земи- 39 ниви и на 8 гори в землището на с. С. връх.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с противоречиво разрешаване на въпроса за условията при които следва да се признае правото да се възстанови собствеността на земеделски имоти и гори по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ с практика на ВКС относно при формиране на вътрешното убеждение на съда на базата на събраните документи и на съдилищата –Решение Nо 2 от 25.01.2008 година по гр.д. Nо 1707/2007 г. на Пловдивския РС Смолян ; Решение от 04.01.2008 година по гр.д. Nо 264/ 2007 година на Софийския ОС; Решение от 16.11.2007 година по гр.д. Nо 506/2007 г. на РС Дупница ; Решение Nо 223 от 11.01.2008 година по гр.д Nо 1595/2007 година на РС Пловдив и 2 решения по адм. дела на ОС-Габрово.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- Д. г. с.- А. , О. А. , Р. д. по г. Пловдив и О. с. „Земеделие” гр. А..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото и характера на заявените установителни искове по чл. 13 ал. 2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото да се възстанови собствеността на гори и по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото да се възстанови собствеността на земеделски земи настоящият състав намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила решение на районен съд по отхвърлените искове на Р. Ч. , заявени на основание чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ , приемайки, че от представените писмени доказателства –извлечения от данъчните книги за притежаваните от наследодателя на ищцата непокрити недвижими имоти, съпоставени с имотите по емлячния регистър от 1932 година, не могат да обосноват тезата за притежание на претендираните имоти в патримониума на наследодателя Б към момента на колективизацията на земеделските земи и отчуждаването на процесните гори.
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК .
Соченият материално правен и процесуално правен въпрос , с оглед на които се обосновава допустимостта на касационното обжалване, а именно за условията при които се признава правото да се възстанови собствеността на отчуждени в миналото земеделски земи и гори и за съотносимостта на емлячния регистър и извлеченията от данъчните книги и тяхната доказателствена стойност за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ, не е разрешаван противоречиво по посочените решения на съдилищата.
Материално правните предпоставки за уважаване на исковете по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ и по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ са ясно и точно формулирани от законодателя и по приложението им няма никакво противоречие.
Релевираният процесуален въпрос , касаещ проблемите на доказването и доказателствени средства в гражданския процес, и в частност на хипотези за доказване правото на собственост на земеделските земи и гори, национализирани към 1948 година , с оглед на уредените изрично доказателствени средства в ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, също не може да се приеме , че се разрешава противоречиво от съдилищата при данните по делото и съпоставката с решаващите мотиви по представените като „противоречива „ съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. С въззивното решение не е нарушена трайно установената и прилагана от съдилищата / видно от приложените съдебни решения/ практика на преценката на материалната доказателствена сила на писмените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност . Съдът е ценил като годни доказателства както отразеното по емлячния регистър, така и данните по извлеченията от данъчните декларации , но е направил своите изводи си за липсата на право-релевантните факти въз основа на анализа на същите и преценка с оглед на времето и приложимите правни норми. Доколкото би могло да се поддържа , че тази преценка е погрешна, то това обстоятелство би било от значение само ако е допуснато касационното обжалване на процесното въззивно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 6024/ 18.03. 2009 година от Р. Б. Ч. от с. Т., Асеновградска община ч. адв. С срещу Решение Nо 200 от 05.02.2009 година по гр. в.. д. Nо 1558/2008 год. на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила Решение Nо 8 от 20.02.2008 година по гр.д. Nо 424/2007 година на Асеновградския РС по отхвърлените искове по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на възстановяване собствеността на земеделски земи- 39 ниви и на 8 гори в землището на с. С. връх.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: