О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
София, 03.11.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 758/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. К., срещу въззивно решение от 16.02.2009г. по гр.дело № 2109/2005г. на Софийския апелативен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че не са изпълнени указанията, дадени с решението на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане. Сочи се, че е дадено и незаконосъобразно разрешение на въпроса по приложението разпоредбите на чл.4, ал.1 ЗВСОНИ и чл.5,ал.1 ЗОСОИ, тъй като е прието наличие на обезщетяване на бившия собственик чрез жилищни компенсаторни записи. Поставя се въпрос за момента, към който следва да се извърши преценката дали е налице обезщетение по смисъла на чл.4,ал.1 ЗВСОНИ, както и дали обезщетението по чл.5,ал.1 ЗОСОИ е обезщетение по смисъла на чл.4 като пречка за реституцията.
Ответницата по касация Х. Б. П., гр. С., оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Ответниците по касация И. С. М., Е. С. М., И. М. М. и А. С. М., не изразяват становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 27.10.2005г. по гр. №.. на ВКС е отменено решение от 02.02.2004г. по гр.д. № 1201/2002г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 08.04.2002г. по гр.д. № 2327/1998г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен като недоказан искът, предявен от В. Н. К. срещу Х. Б. М. и С. С. М. с правно основание чл.7 ЗВСОНИ за установяване нищожността на сключена на 01.03.1969г. сделка за покупко-продажба, с която С. и Х. М. са придобили собствеността на апартамент в таванския етаж на сграда в гр. С., ул. «. № 10, застроен на 61,97 кв.м. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил наличие на идентичност между отчуждените от наследодателя му по реда на ЗОЕГПНС помещения на таванския етаж и процесния апартамент, предмет на атакуваната по реда на чл.7 ЗВСОНИ сделка. Не е доказана трансформация и приращение по чл.97 ЗС на обекти, собственост на наследодателя на ищеца и на трето лице,както и в каква степен точно при тази трансформация е участвало имущество, не принадлежало нему. Освен това по делото остава недоказано оспорването на обстоятелството, удостоверено с писмо ат 07.11.2001г., а именно че ищците са обезщетени на основание чл.5,ал.1 ЗОСОИ с жилищно компенсаторни записи на основание чл.5,ал.1 ЗОСОИ. За разлика от обезщетяването по чл.4,ал.1 ЗВСОНИ с държавни облигации, то обезщетяването по реда на ЗОСОИ се явява надлежно такова по смисъла на чл.7, ал.1 ЗВСОНИ. Доколкото в отчуждителната преписка таванските помещения се сочат като принадлежност на отчуждения четиристаен апартамент, принадлежал на Н. К. , то посоченото в писмото обезщетяване следва да се счита като такова за всички отчуждени обекти.
Развитите доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК относно неизпълнените указания, дадените с отменителното решение на ВКС не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като в случая сочат необоснованост на съдебния акт и са основание по смисъла на чл.281 ГПК за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение, но не и основания по чл.280,ал.1 ГПК. Налице е основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, доколкото липсва съдебна установена практика по поставения материалноправен въпрос за прилагане разпоредбата на чл.5,ал.1 ЗОСОИ в хипотезата на чл.4,ал.1 вр.чл.7,ал.1 ЗВСОНИ. С оглед конкретните факти и обстоятелства по делото следва да се даде тълкуване дали изплащането на обезщетение по реда на чл.5,ал.1 ЗОСОИ е пречка за реституция по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ по смисъла на чл.4,ал.1 ЗВСОНИ. Въпросът е от значение за приложното поле на реституцията по чл.7 ЗВСОНИ, когато отчужденият собственик, респ. наследниците му са обезщетени с жилищно компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ. Разрешаването на този въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото и обуславя изхода на спора по предявения иск с оглед решаващите изводи на въззивния съд.
Касаторът не следва да внася държавна такса за разглеждане на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл.7,ал.1 ЗВСОНИ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2009г. по гр.дело № 2109/2005г. на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.