Решение №384 от 22.7.2009 по гр. дело №1634/1634 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
 
№ 384
 
 
София, 22.07.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ   гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на  първи юни     през  две хиляди и  девета   година в състав:
 
 
                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА   
                                             ЧЛЕНОВЕ:        КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                    
                                                                         ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
 
при секретаря  Теодора Иванова  
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията  Здравка  Първанова гр. дело № 1634/2008г.
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр.§2,ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. С. М., гр. Р. и на М. С. М., гр. К., срещу въззивно решение от 30.11.2007г. по гр.д. №362/07г. на Кюстендилския окръжен съд.
В. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за делба на недвижим имот : втори етаж от жилищна сграда, построена в УПИ *, имот пл. №145, кв.42 по плана на гр. К., масивен гараж , построен в същия поземлен имот, както и съотвестващото на двата обекта право на строеж. Излагат се твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се необоснованост на извода, че към момента на откриване на наследството – 2002г., не е бил в състоянието, в което е бил дарен през 1997г. Не са обсъдени гласните доказателства, събрани в тази насока. Не е взето предвид прекомерното завишаване стойността на земеделските имоти, включени в общата наследствена маса, в нея е включен лек автомобил, който е негоден за употреба. Освен това в наследствената маса не е включен паричен влог от 1980г., който е дарен на съделителката А. Незаконосъобразен е изводът, че запазената част на М. С. не е накърнена, както и изводът, че процесните имоти не следва да се върнат в делбената маса.
М. С. М. обжалва решението в частта, с която е отхвърлена претенцията му за възстановяване на запазената му част от наследството на С. М. С. , накърнена с договор за дарение в полза на А. С. С. чрез намаляване на извършеното дарение с паричната равностойност на запазената му част. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – основания за отмяна по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Незаконосъобразни са изводите на съда относно характера на договора от 19.03.1991г. като е прието, че е дарение, а не договор за заем. Необосновано е прието, че сумата е получена от заемополучателя.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и са процесуално допустими.
Ответниците по касация О. В. С. и А. С. С. оспорват и двете касационни жалби в писмени становища.
В. С. М. не оспорва касационната жалба на М. С. М..
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила решение от 01.03.2007г. по гр.д. № 1158/2002г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. срещу О. С. , М. М. и А. С. иск за извършване на делба на недвижим имот : втори етаж от жилищна сграда, построена в УПИ *, имот пл. №145, кв.42 по плана на гр. К., масивен гараж , построен в същия поземлен имот, както и съотвестващото на двата обекта право на строеж. Отменил е първоинстанционното решение в частта, с която А. С. С. е осъдена да заплати на В. М. 975,11 лева поради накърняване на запазената му част от наследството на С. С. , поч. 2002г. с договор за дарение по нотариален акт № 145/1997г., както и в частта, с която А. С. е осъдена да заплати на М. М. сумата 756,70 лева, поради накърняване на запазената му част от същото наследство. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е осъдил А. С. да заплати на В. М. М. сумата 1055,08 лева с цел възмездяване на същия, поради накърняване запазената му част от наследството на С. С. с договор за дарение по нотариален акт № 145/1997г. и е отхвърил като недоказано и неоснователно направеното от М. С. М. искане за възстановяване на запазената му част от наследството на С. С. , накърнена с догвора за дарение, чрез намаляване на дарението, респ. възмездяване на дарението с паричната стойност на запазената част. В частта, с която А. С. е осъдена да заплати на В. М. стойност на накърнената с дарението запазена част, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на УПИ *имот пл. № 1* кв.20, по плана на с. К., ведно с построената двуетажна жилищна сграда.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните С е починал на 09.03.2002г. и е оставил за свои законни наследници страните по делото, от които О. С. е преживяла съпруга, а М. , В. и А. С. са негови деца. Процесните недвижими имоти – втори етаж от жилищната сграда и масивен гараж, находящи се в УПИ *, пл. № 1* кв.42 по плана на гр. К., са придобити от съпрузите С. и О. в режим на СИО и през 1997г. те са ги дарили на съделителката А с договор, обективиран в нотариален акт № 145/1997г. В. С. и М. С. са релевирали възражение, че с дарението е накърнена запазената им част от наследството и са поискали дарението да бъде намалено до размера на запазената им част като В. М. е поискал връщане на имота в наследството и допускането му до делба. Съгласно чл.29, ал.3 ЗН разполагаемата част на наследодателя С е била 1/6 ид.ч., а запазената част на наследниците му – по 5/24 ид.ч. Въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.31 ЗН е образувал маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му : ? ид.ч. от недвижим имот в с. К., земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, ? ид.ч. от ниви, придобити от неговата майка, 1/3 ид.ч. от ниви, придобити по наследство от неговия баща, ? ид.ч. от влогове в банки и от стойността на движими вещи, с аритметичен сбор на стойностите 12 508 лева. Приел е, че няма данни за задължения и увеличаване на наследството по смисъла на чл.12 ЗН, стойността на които да трябва да се извади. Към посочената сума са прибавени стойностите на извършеното дарение в полза на В. М. недвижим имот към момента на подаряването, ? ид.ч. от процесния имот, и стойността на дарението, направено на М. М. в размер на 3000 лева. Получената наследствена маса е остойностена на 26 554 лева.
По касационната жалба на В. С. М.. Неоснователни са оплакванията по отношение приетото от въззивния съд по отношение стойността на недвижимия имот, предмет на дарението по нотариален акт № 145/1997г., а именно, че състоянието му към момента на дарението не е било същото, каквото е било към момента на откриване на наследството. Въззивният съд е обсъдил всички релеванти за спора факти и събраните доказателства, в т.ч. и гласни такива и е направил обоснован извод за състоянието на подарените на А. С. имоти към момента на откриване на наследството като различно от момента на дарението. Изводът, че подобренията в имота са извършени от надарената след 1997г., кореспондира с гласните доказателства и техническата експертиза. Възприетата стойност на подареното жилище според положението му към момента на дарението, но по цени към момента на откриване на наследството като се приспаднат установените подобрения, извършени от съделителката А, съответства на закона. Неоснователно е оплакването и по отношение стойността на земеделските земи, включени в наследствената маса. Тази стойност е установена с помощта на техническа експертиза, която е отчела всички критерии за определяне цената на имотите към релевантния момент. Включването на лекия автомобил също е в съответствие с изискването на чл.31 ЗН, тъй като е имущество, принадлежало на наследодателя в момента на неговата смърт. Неоснователни са оплакванията по отношение на паричен влог от 1980г. в ДСК. Позоваването на удостоверение № 2450/2005г. е некоректно, тъй като такова не е приложено по делото и твърдението на касатора, че този влог е влизал в наследството на С. е недоказано.
По касационната жалба на М. С. Основателни са оплакванията за незаконосъобразност на изводите относно договора за заем от 19.03.1991г. Въззивният съд е приел, че договорът е за дарение на сумата 3000 лева, която е получена от надарения М. С. , а оттук следва да се включи в масата по реда на чл.31 ЗН. Видно от съдържанието на документа, наследодателят С се е задължил да даде на М. С. сумата 3000 лева безвъзмезно за погасяване на заем за жилището му и да даде на М. 2000 лева в заем за срок от 4 години. М. С. се е задължил да освободи таванските помещения на баща си, да върне в срок 2000 лева, да помага на баща си за построяване на стопанска сграда. При така изразената воля в договора, незаконосъобразно е разбирането на въззивния съд, че е налице получено по този договор дарение на сумата 3000 лева от съделителя М. Налице е поето от наследодателя задължение за предоставяне безвъзмездно на тази сума, което при липса на данни за получаването и, води до извод за липса на дарение по аргумент на чл.226, ал.1 ЗЗД. При това положение не може да се приеме за доказано извършено в полза на този съделител дарение на сумата от 3000 лева. Като не е съобразил характера на представения договор и произтичащите от него правни последици, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е рефлектирало върху правилността на решението и конкретно върху изводите за стойността на масата по чл.31 ЗН. Включването на сумата по дарението в нея се отразява върху формиране размера на запазената и разполагаема част на съделителите. Изложеното се отнася само до претенцията на М. С. за възстановяване на запазената му част от наследството на С. С. , накърнена с договор за дарение по нотариален акт № 145/1997г. чрез намаляване на дарението, респ. възмездяване с паричната равностойност на запазената му част. Това е така, защото А. С. не е обжалвала решението в частта, с която е осъдена да заплати на В. С. сумата 1055,08 лева поради накърняване запазената му част от наследството и новият еквивалент на масата на наследството без прибавяне стойността на дарението от 3000 лева, би довела до нарушаване забраната за влошаване на положението му като жалбоподател /reformatio inpeus/ относно размера на паричната сума за допълване на запазената му част. Въззивното решение следва да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлено искането на М. С. по чл.30, ал.1 ЗН като наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради дарението и иска намаление до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, без извършване на прихващане на посоченото по-горе дарение от 3000 лева. Делото следва да се върне за ново разглеждане в тази част за стойностно присъждане, доколкото се установи накърняване на запазената част на този съделител.
 
 
 
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
ОТМЕНЯ въззивно решение от от 30.11.2007г. по гр.д. №362/07г. на Кюстендилския окръжен съд В ЧАСТТА,с която е отхвърлена претенцията на М. С. М. за възстановяване на запазената му част от наследството на С. М. С. , накърнена с договор за дарение в полза на А. С. С. по нот.акт № 145/1997г. чрез намаляване на извършеното дарение с паричната равностойност на запазената му част.
Връща делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.
 

Scroll to Top