Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
София, 14.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1713/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Н., гр. К., срещу въззивно решение от 17.01.2008г. по гр.д. № 915/2007г. на Русенския окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Ответникът по касация А. Т. А., с. Я. поляна, оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Тя съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Русенският окръжен съд е оставил в сила решение № 149 от 10.07.2007г. на Русенския районен съд по гр.д. № 2252/2007г., с което са отхвърлени исковете на Д. С. Н. срещу А. Т. А., за нищожност на сключен с нот.акт № 125/2005г. договор, сключен между Д, по силата на който Н. е продала на Д. недвижим имот за сумата 6 400 лева, поради привидност и липса на основание.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот е продаден от Д. Н. на дъщеря и В. Д. за сумата 6400 лева, като в нотариалния акт № 125/29.12.2005г. е вписано изявление на продавача, че е получил цената изцяло. Приобретателката е починала на 21.10.2006г. и е оставила за наследник съпруга си и ответник по делото А. А. и ищцата Н нейна майка. Нотариалният акт материализира удостоверителните изявления на нотариуса и страните по него. В частта относно нотариалното удостоверяване се ползва с обвързваща формална и материална доказателствена сила. Не е установено по делото страните по договора да са го сключили привидно. Не е разкрита твърдяната от ищцата симулация – договорът за покупко-продажба да прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, който пък от своя страна да е нищожен поради липса на основание с оглед скорошната смърт на приобретателката по него.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за допустнати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ да допусне гласни доказателства за установяване твърденията на ищцата за симулация, както и да уважи искането за лично явяване на ищцата и изслушване по чл.114 ГПК /отм./. В съответствие с процесуалните правила – чл.143 ГПК /отм./ въззивният съд е извършил преценка на нотариалния акт, който съдържа три документа : частен диспозитивен, който материализира волеизявленията на страните /договорът за продажба/; частен свидетелстващ документ /разписка, материализираща волеизявлението на страните, че уговорената цена е заплатена/ и официален свидетелстващ документ, който материализира изявлението на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, че страните са се явили и са направили съответните изявления. Приетото относно недопустимостта на свидетелските показания за опровергаване на изходящия от касатора документ, който дори не е оспорен от него, е в съответствие с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.133, б”е” ГПК /отм./. Позоваването на касатора на принципната допустимост на гласните доказателства при доказване на симулацията, е неотносимо, тъй като не е установено наличието предпоставките на чл.134, ал.2 ГПК /отм./. Неоснователно е и оплакването относно отказа за изслушване на ищцата по реда на чл.114 ГПК /отм./. Искането е недопустимо, тъй като ищцата може да поиска изслушване на ответната страна, но не и на самата себе си, поради това, че изявленията и ще бъдат ценени само като нейни твърдения по определени факти и обстоятелства. Освен това обстоятелството дали ответникът е присъствал или не на сключването на договора между нея и съпругата му е ирелевантно към твърдяната симулация. Не се касае за признание на неизгоден факт, нито пък за начало на писмено доказателство, доколкото ответникът не е страна по сделката.
Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че не намира приложение разпоредбата на чл.17 ЗЗД, тъй като не е налице привидна сделка, договорът за продажба не прикрива алеаторен договор, който пък по твърденията на ищцата е нищожен поради липса на основание. По правилата на чл.17 ЗЗД правоотношенията между участниците в симулативната сделка се уреждат, съобразно действително уговореното между тях, ако прикритата сделка действителна. Твърдяната нищожност на прикритата сделка поради липса на основание за сключването и не е налице. По начало смъртта на приобретателя по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, не води до липса на основание за сключването на договора. Основанието на договора е налице, но задължението за гледане преминава върху наследниците на приобретателя, които дължат определената престация.
Въззивният съд е направил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото и не е допуснал процесуални нарушения, които да рефлектират върху правилността на постановеното решение. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният Касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 17.01.2008г. по гр.д. № 915/2007г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.