Р Е Ш Е Н И Е
№ 277
София 13.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1107/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Семкова С. , гр. Д., срещу въззивно решение от 22.11.2007г. по гр.д. № 488/2007г. на Д. окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Ответниците по касация В. Ж. Т. и С. С. Й., с. Б., област Д. , не изразяват становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Тя съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Добричкият окръжен съд е отменил решение № 14 от 19.03.2007г. на Д. районен съд по гр.д. № 1520/2005г. в частта, с която е установена нищожност на договор за продажба, сключен с нот.акт № 124/2005г. между С. С. Й. и В. Ж. Т. за прехвърляне на ? ид.ч. от нива с площ 2дка в с. Б., м.”Г” По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от Й. С. С. срещу С. С. Й. и В. Т. иск за установяване нищожността на същия договор за продажба на ? ид.ч. от нива като прикриващ съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона, на основание чл.152 ЗЗД. В останалата част, с която е отхвърлен искът на Й. С. срещу С. Й. и В. Т. за изкупуване на 1/2 ид.ч. от нивата, първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесната нива е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на ищцата и ответника Й като наследници на С. Й. С. На 27.09.2004г. С. Й. получил от втория ответник заем от 1200 лева със срок на връщане – 15.11.2004г. В писмено споразумение от 20.06.2005г. заемодателят и заемополучателят приели, че С. Й. има неизпълнено задължение за главница 1200 лева и договорна мораторна лихва 1 800 лева. Съгласили се вместо изпълнение на паричните задължения в размер на общо 3000 лева Й. да прехвърли на Т. собствената си ? ид.ч. върху нивата. Между страните по делото не е имало спор, че вписаното прехвърлително основание е привидно. Прехвърлянето не е срещу действително получена цена, а за да погаси паричното задължение на продавача към купувачастановено е било по делото, че ищцата е била поканена от продавача да изкупи неговата идеална част за сумата 1200 лева, но в определения ден, той е посочил, че цената вече е 3000 лева и предложил да изкупи дела на тази цена, което тя не приела.
При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не намира приложение разпоредбата на чл.152 ЗЗД, тъй като не е налице уговорка, предхождаща или съвпадаща по време с договора за заем, за да се третира като непозволена от закона сделка за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Оттук не е налице и нищожност на договора за покупко-продажба на това основание. Доколкото е налице привидна сделка, тя не прикрива изпълнение на задължение, по начин, противоречащ на закона, а прехвърляне на имота в изпълнение на парично задължение с различна от първоначално уговорената престация. Изводите на въззивния съд са основание на анализ на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и изявлението на платеца в съдебно заседание, потвърждаващо уговорките с другия ответник. При това положение законосъобразно е прието, че е налице хипотезата на чл.65, ал.2 ЗЗД – след падежа на паричното задължение кредиторът се е съгласил да получи вместо изпълнение нещо различно от уговореното, вземането му е погасено чрез престация, различна от дължимата.
Законосъобразни са изводите на въззивния съд и по отношение претенцията по чл.33, ал.2 ЗС. Правото на изкупуване възниква само при действителните сделки. С оглед установеното по делото,че процесната сделка е привидна, то съобразно разпоредбата на чл.17 ЗЗД се прилагат правилата на прикритата сделка, която е действителна – даване вместо изпълнение и в тази хипотеза е неприложима разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС. От друга страна по делото е установено, че на ищцата е предложено да закупи частта на продавача на вписаната в договора цена, което тя не е направила. При това положение правилно е приета неоснователност на претенцията по чл.33, ал.2 ЗС.
Въззивният съд е направил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото и не е допуснал процесуални нарушения, които да рефлектират върху правилността на постановеното решение. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният Касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 22.11.2007г. по гр.д. № 488/2007г. на Д. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.