Р Е Ш Е Н И Е
№ 462
София, 23.09.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2108/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр.§2,ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Х., гр. Х., срещу въззивно решение от 10.01.2008г. по гр.д. № 576/06г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е уважен срещу нея иск по чл.30, ал.1 ЗН. Излага твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че е намалено извършеното в полза на касатора дарствено разпореждане от наследодателя И в противоречие на закона, тъй като ищците не могат да противопоставят право на запазена част поради това, че не са приели наследството по опис. Поддържа се, че и така възприетата от решаващия съд сума за обезщетение на накърнената запазена част незаконосъобразно е определена по пазарни цени на имотите към момента на завеждане на исковата молба, а не по цените към извършването на дарението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Ответниците по касация С. Т. К., Л. Д. Т., К. И. В. и В. И. Х., всички от гр. Х., не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд е отменил решение от 04.05.2006г. по гр.д. № 235/2005г. на Хасковския районен съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, предявен от К. В. и В. Х. срещу М. Х. над размера от 5308 лева до размера от 6556 лева /за разликата от 1248 лева за всеки ищец поотделно/. За посочената разлика по реда на чл.208, ал.1 ПК /отм./ искът е отхвърлен. В останалата част, с която е уважен искът с правно основание чл.30,ал.1 ЗН до размера от по 5308 лева за всеки ищец, представляваща равностойност на запазените части на ищците К от недвижими имоти, предмет на извършеното с нотариален акт № 159/2000г. в полза на М. Х. дарствено разпореждане, решението е оставено в сила. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск по чл.37 ЗН е влязло в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че страните по делото са наследници по закон на И. Х. , поч. на 28.05.2002г. като ищците К са негови син и дъщеря, а ответницата М негова съпруга. Приживе И. Х. е дарил на съпругата си М. Х. процесните имоти с нотариален акт № 159/2000г. Надарената е продала същите имоти на ответницата Л по време на брака и с ответника С, съгласно нотариален акт № 199/2004г. Страните са наследници на И. Х. по закон и ищците имат право на запазена част от наследството му – по ? ид.ч. за всеки. Наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество в полза на съпругата си и е надхвърлил разполагаемата си част в нарушение на чл.28 ЗН. Ищците са легитимирани по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено от наследодателя им в полза на ответницата – негова съпруга. Изводите на въззивния съд по отношение размера на обезщетението са основани на приетата по делото експертиза, даваща пазарната цена на имотите към момента на извършеното намаляване на дарственото разпореждане – 21 226 лева.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са оплакванията, визиращи приложимост на разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН, съгласно която когато наследникът, който твърди, че му е накърнена запазената част, упражнява правото си да иска намаляване на дарението спрямо лице, което не е наследник по закон, е необходимо да е приел наследството по опис. Не са налице изискванията на цитираната разпоредба за приемане на наследството по опис от страна на ищците, тъй като ответницата не е измежду лицата, посочени в същата разпоредба. Тя е наследник по закон. При това положение доводите на касатора са неоснователни, а изводите на въззивния съд – законосъобразни и в съответствие с разясненията, дадени с ТР № 1/2005г., ОСГК.
По отношение на второто оплакване в касационната жалба относно стойността на накърнената част. Въззивният съд е приел стойност на обезщетението въз основа на пазарната цена на имотите към момента на намаляване на дарственото разпореждане. Оплакванията на касатора са свързани единствено с релевантния момент за определяне стойността на дарения имот и не касаят останалите предпоставки на чл.36 ЗН. Те обаче са неоснователни, тъй като релевантният момент, към който трябва да се определи размерът на обезщетението за накърнената част от наследството е определен в закона – чл.36 ЗН и това е моментът по време на намаляването. Ето защо доводите на касатора за определяне на обезщетението по пазарната цена на имота към момента на разпореждането не намират правна опора.
С оглед изложеното решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Няма направено искане от ответниците по касация искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 10.01.2008г. по гр.д. № 576/06г. на Хасковския окръжен съд в обжалваната част относно иска по чл.30, ал.1 ЗН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.