Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
София, 24.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4728/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д., гр. Г., срещу въззивно решение №22 от 26.02.2007г. по гр. д. № 374/2006 г. на Габровския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че не са изпълнени указанията, дадени с отменителното решение на ВКС. Според касаторите въззивният съд е направил неправилен извод за това, че е налице съглашение по смисъла на чл.152 ЗЗД, с което се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от уредения в закона. Неправилно са преценени събраните писмени и гласни доказателства. Няма доказателства за предварително съглашение относно процесния апартамент, още повече, че договорът е сключен между жалбоподателя и родителите на длъжника.
Ответниците по касационната жалба Я. Г. Р. , Т. Р. А. и Г. Р. А., всички от гр. Д., не изразяват становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С решение № 767 от 06.11.2006г. по гр.д. №522/2005г. на ВКС е отменено решението на Габровския окръжен съд от 10.03.2005г. по гр.д. №540/2004г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане Габровският окръжен съд е постановил решение, с което по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отменил първоинстанционното решение и е признал за установено по иска с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, предявен от Я. Г. А. и Р. Г. А. , че договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 174/2001г., е нищожен като привидно сключен и на основание чл.431, ал.2 ГПК е отменил нотариален акт № 174/2001г.
Въззивният съд е приел, че между ищците и ответника е сключен договор за покупко-продажба на собствения апартамент за сумата 9000 лева. Синът на ищците е подписал запис на заповед, с която се е задължил към ответника със сумата 8 961лева, като поръчители по нея са и родителите му. Извършената продажба на недвижимия имот от 16.08.2001г. е с уговорката, че това става за погасяване задължението по запис на заповед на техния син към купувача. Договорът е сключен в нарушение на чл.152 ЗЗД, продажбата прикрива незаконно обезпечение на дълг по заемен договор. Страните не са имали воля собствеността върху апартамента да се прехвърли срещу заплащане на посочената цена. Действителната им воля не е продажбата. Привидността се състои в това, че страните да се съгласили да изповядат договора по определен начин, но не са имали действителна воля да бъдат обвързани точно по този начин.
Въззивният съд е установил фактическа обстановка, съгласно която на 16.08.2001г. ищците Я/починал в хода на процеса/ с нотариален акт № 174/2001г. са продали на ответника В собствения си апартамент, находящ се в гр. Д.. На 28.06.2001г. е издаден запис на заповед с падеж 31.07.2001г., по силата на който синът на А. – Т. , се е задължил да плати на В. Д. или на негова заповед сумата 8961 лева. Солидарно задължени в качеството си на поръчители, подписали записа на заповед, са Я. и Р. А. . Сумата по записа на заповед не е заплатена на кредитора. Той не е заплатил на купувачите по нотариалния акт № 174/2001г. продажната цена, а имотът бил прехвърлен, за да бъде погасено паричното задължение към него. В обясненията по образуваната прокурорска преписка и тези, дадени по реда на чл.114 ГПК /отм./ ответникът е заявил, че синът на ищците е взел пари от касата на фирмата му, където работил, и затова е подписал запис на заповед. Впоследствие се разбрали с родителите да му продадат имота, имотът е прехвърлен, за да се погаси задължението по записа на заповед.
При тези данни е неправилен изводът на въззивния съд за наличие хипотезата на чл.152 ЗЗД. Не е налице съглашение между страните, което да представлява по време предварително уговаряне по смисъла на чл.152 ЗЗД, предхождащо вземането на кредитора. Такова предварително съглашение не е записът на заповед, нито договорът за прехвърляне на имота. Липсват доказателства – обратен документ, респ.начало на писмено доказателство, установяващи такова съглашение, с което да е уговорен начин, различен от предвидения в закона за удовлетворяване на кредитора. Ето защо е незаконосъобразен изводът за наличие на нищожно съглашение на основание чл.152 ЗЗД. В случая дори да се приеме, че е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от първоначално уговорения /връщане на паричната сума/, то данните са, че това е направено след възникване на паричното задължение, в т.ч. и след настъпване на падежа. По тази причина това уговаряне е валидно и представлява даване в изпълнение /datio in solutum/. Съобразно принципа за свобода на договарянето /чл.9 ЗЗД/ страните могат да уговарят изпълнение, различно от първоначално уговореното. Последното не противоречи нито на императивни законови разпоредби, нито на добрите нрави. Страните се съгласяват да престират нещо различно от дължимото. По същество това представлява последващо споразумение за погасяване на облигационното отношение чрез даване вместо изпълнение със съгласието на кредитора. Това също е в рамките на посочената по-горе договорна свобода. Ето защо и последвалият договор за покупко-продажба на имота, не е нищожен като привиден и сключен в противоречие на чл.152 ЗЗД.
Изложеното налага касиране на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго, отхвърлящо исковете.
С оглед изхода на делото и направеното от касатора искане, следва да му се присъдят разноски за всички инстанции в размер на общо 379,67 лева.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №22 от 26.02.2007г. по гр. д. № 374/2006 г. на Габровския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Я. Г. Р. , Т. Р. А. и Г. Р. А., всички от гр. Д., срещу В. Д. Д., гр. Г., иск по чл.26, ал.1 ЗЗД вр.чл.152 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 1* т.І, рег. № 1* дело 136 от 16.08.2001г. като привидно сключен.
ОСЪЖДА Я. Г. Р. , Т. Р. А. и Г. Р. А., всички от гр. Д., да заплатят на В. Д. Д., гр. Г., деловодни разноски за всички инстанции в размер на 379,67 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.