Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
София, 21.05.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 982/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. П.,гр. Поморие, срещу въззивно решение от 31.10.2007г. по гр. д. № 169/2007 г. на Бургаския окръжен съд с твърдения за нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касатора въззивният съд е направил необоснован извод за недоказаност на твърденията за привидност на сделката. Не са съобразени доказателствата по делото, установяващи, че в периода на сделката ответникът е давал заеми срещу имотни обезпечения, както и че продажната цена е значително по-ниска от пазарната. Налице са предпоставките на чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора. Неправилни са изводите и по отношение на твърдяното от ищцата второ основание за нищожност – нарушение разпоредбата на чл.202 ЗУТ. Процесният договор има за предмет реално обособена част от еднофамилна сграда, без наличие на одобрен архитектурен проект за разделяне на отделни обекти в сградата.
Ответникът по касационната жалба А. Р. М., гр. Б., не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Бургаският окръжен съд е оставил в сила решение №222 от 20.12.2006г. на Поморийския районен съд по гр.дело №40/2006г., с което е отхвърлен искът, предявен от Н. С. П. против А. Р. М. за признаване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 199/2001г. за продажба на недвижим имот – 125/507 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 507 кв.м., заедно с първия жилищен етаж с площ 72 кв.м. от построената в мястото сграда – източен близнак, поради симулация на обезпечение на получен от ищцата заем, както и поради противоречие на чл.202 ЗУТ. Въззивният съд е приел, че не са налице релевираните основания за нищожност на договора, поради противоречие на закона. Не е налице хипотезата на чл.152 ЗЗД – съглашение, с което е уговорен предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е в закона. Липсват доказателства, установяващи твърденията на ищцата, че е сключила с ответника договор за заем за сумата 2 700 лева. Извадката от вестникарска обява, с която от телефонен номер на ответника е оферирано предоставяне на заеми, не обосновават извод за сключен между страните договор за заем. Не са ангажирани доказателства, установяващи привидност на атакувания договор за продажба – обратно писмо, необходимо съгласно чл.134, ал.2 ГПК. Неоснователно е и твърдението за нищожност на договора поради нарушение разпоредбата на чл.202 ЗУТ. Ищцата е придобила собствеността върху процесното жилище като самостоятелен обект с нотариален акт № 18/1997г. Не са ангажирани доказателства, сочещи че жилището не е самостоятелен обект на собственост към момента на атакуваната сделка, вкл. и това, че се касае за еднофамилна сграда, която да се нуждае от инвестиционен проект за разделяне на отделни обекти съгласно чл.202 ЗУТ.
Въззивният съд е установил фактическа обстановка, съгласно която с нотариален акт № 199/25.07.2001г. ищцата е продала на ответника недвижим имот : 125/507 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ 507 кв.м., ведно с първия етаж на площ 72 кв.м., ведно с ? ид.ч. от избата и съответните ид.ч. от общите части на двуетажна с изба жилищна сграда – източен близнак за сумата 5200 лева. Ищцата е твърдяла, че в деня на продажбата е получила в заем от ответника сумата 2 700 лева и договорът е послужил за обезпечаване задължението към него до връщане сумата по заема, когато той следвало да и прехвърли обратно имота.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и съобразен с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд за липса на хипотезата на чл.152 ЗЗД. Не е било установено по делото наличие на съглашение между страните, което да представлява по време предварително уговаряне по смисъла на чл.152 ЗЗД, предхождащо вземането на кредитора. Няма въобще доказателства и данни за това, ответникът да е бил кредитор на ищцата, а оттук и страните да са сключили предварително съглашение за погасяване на вземането му, заобикалящо закона, т.е. да е уговорен начин, различен от предвидения в закона за удовлетворяване на кредитора. В тежест на ищцата е било да установи, че договорът е нищожен на твърдяното основание – като симулативен. Тя не е провела главно и пълно доказване на твърдяната от нея симулация /абсолютна или относителна/, поради което след разпределяне доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./ въззивният съд законосъобразно е приел иска за неоснователен. Договорът за покупко-продажба не прикрива предварително съглашение за обезпечаване дълга на продавача по начин, различен от този предвиден в закона. В съотвествие с процесуалните правила извадката от вестникарски обяви – за бързи кредити с телефонния номер на ответника, е преценена от въззивния съд като документ, който не установява наличието на заемно правоотношение между страните.
Законосъобразни са изводите и по второто релевирано от ищцата основание за нищожност на договора – поради нарушение на чл.202 ЗУТ, водещо до липса на самостоятелен обект на собственост. Самата ищца е придобила още през 1997г. имота като самостоятелен обект на собственост. Експертизата по делото е установила, че процесният жилищен етаж се състои от стаи, кухня, баня, тоалетна и има характеристиките на самостоятелно жилище, до него се стига от стълбищната клетка, която обслужва цялата сграда. Имотът отговаря на изискванията на Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Ето защо изводът за неустановеност на хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.202 ЗУТ е обоснован и съответстващ на закона.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е направил анализ на всички правно релевантни факти и не е допуснал визираните в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение въззивно решение от 31.10.2007г. по гр. д. № 169/2007 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.