Разпореждане №608 от по ч.пр. дело №/ на отделение, Търговска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 608
София, 20.07.2009  година
 
                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А
 
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно  заседание на  седми юли две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
    ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
 
 
при  участието на секретар  
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 466 /2009  година,  и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
 
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3686/ 03.02.2009 година на Д. Т. Д. от гр. В.,чрез адв. Д срещу въззивно Решение Nо 1396 от 18.12.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 2721 /2007 година на Варненския окръжен съд .
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила за допустимост и преценка на доказателствата по делото, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК се мотивира с необходимостта по въпроса за допустимостта на гласни доказателства по исково производство за собственост, за установяване факта на раздадено за ползване място от обНС по П. на МС място, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , когато архива на населеното място не съществува / поради наводнение/, касационният съд да се произнесе с оглед точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото.
По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Д. Д. и Д. Д. е оставил в сила Решение от 13.11.2007 година по гр.д. Nо 5133/2006 година на Варненския районен съд по уважения отрицателен установителен иск, заявен от Г. П. Б. , с който е прието за установено ,че касаторите не са собственици на реална част от ПИ Nо 1306/ номер по графичната карта на ПНИ, а по регистъра към ПНИ Nо 610/ на с.о.”М” с площ от 522 кв.м.
Прието е , че ищецът Г, в рамките на незавършената процедурата по възстановяване на притежаван в стари реални граници земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ липса на З. на К. от § 4к ал.7 ЗСПЗЗ/има правен интерес да установи, че ответниците , владеещи без основание част от възстановения в стари реални граници имот , не са собственици , тъй като нямат статут на ползуватели, чието право може да бъде трансформирано в право на собственост. Правата на ответниците като собственици в резултат на трансформирано право на ползване на раздаден на основание ПМС терен са отречени , поради недоказаност на факта на получаване на терена за ползване.
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.
Релевираните процесуални въпроси касаещи хипотезите , при които се решава възможността за допустимостта на гласни доказателства по исково производство за собственост, за установяване факта на раздадено за ползване място от обНС по П. на МС място, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , когато архива на населеното място не съществува / поради наводнение/, не налагат нужда от произнасяне от касационни съд с оглед точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото.
Протоколите за взето решение на ОбНС като оторизизран орган на местната власт за раздаване на пустеещи терени или друга категория колективизирана земеделска земя, на гражданите, са официални диспозитивни документи, издадени от компетентни органи на местната власт с койт5о се предоставя едно право на посоченото лице- бенефицинет, поради което при липса на самият документ, като източник на правото което се претендира ,без значение на какво основание- пожар, наводнение или др. природно бедствие, съдът не може да допусне установяването на възникване на правото чрез гласни доказателствата. Съдебната практика по тези въпроси е ясна и постоянна , не поставя правни проблеми за които липсва категорично заявено становище на юриспруденцията и е налице нужда от ново произнасяне от ВКС за уеднаквяване точното приложение на закона и развитие на правото или даване нова насока на тълкуване на закона и развитие на правораздаването.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх. Nо 3686/ 03.02.2009 година на Д. Т. Д. от гр. В.,чрез адв. Д срещу въззивно Решение Nо 1396 от 18.12.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 2721 /2007 година на Варненския окръжен съд .
Определението е окончателно не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ :
 

Scroll to Top