ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 420
гр.София, 02.10.2008г.
в името на народа
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д-N 2438 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.З ГПК.
Обжалвано е решение от 01.04.2008г. по гр.д.№ 3196 / 2007г., с което Пловдивски окръжен съд, като е отменил решение от 09.11.2007г. по гр.д.№467/2007г. на Асеновградски районен съд, е отхвърлил предявения от Й. Л. Д. иск за признаване установено по отношение на ОСЗГ-А., че като наследница на К. И. Б. има право да й бъде възстановена собственост върху гори в ревир „Б в-Ч с“, землище на [населено място].
Жалбоподателката Й. Л. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.З ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Жалбоподателката Й. Л. е поискала да се признае за установено по отношение на ОСЗГ-А., че като наследница на К. И. Б. има право да й бъде възстановена собственост върху гори в ревир „Б в – Ч с“, землище на [населено място].
С решение от 09.11.2007г. по гр.д.№467/2007г. Асеновградски районен съд е уважил предявения от Й. Л. иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Въззивния съд е отменил същото и е отхвърлил иска като е изложил мотиви, за това че горите, върху които ищцата е поискала да й бъде възстановена собственост като наследница на К. И., тъй като тя не е доказала праводателят й да е бил собственик, от когото са отнети гори, които са включени в държавния горски фонд.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба на 09.05.2008г. жалбоподателката изложила съображения, че е налице съществен материално-правен въпрос разрешен противоречиво в практиката на съдилищата-основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280, т.2 ГПК. Приложени са два броя решения на Асеновградски PC – от 08.10.2007г. по гр.д.№461/2007г. и от 09.11.2007г. по гр.№478/2007г., с които исковете по чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ са уважени, като в същите е прието, че установяване на членствено правоотношение в кооперация, която е стопанисвала горите е достатъчно основание за признаване право за възстановане собственост върху същите на член кооператорите. Съдът е изложил съображения за това, че притежаването на дялове в една кооперация не е доказателство за конкретно притежавани гори от праводателя на ищцата към момента на включването на същите в държавния ГФ. Процесиите гори били декларирани като собственост на всестранна кооперация „Съгласие“ през 1949г., при което съдът е приел, че следва да се проведе прябва пълно доказване,че праводателят на жалбоподателката е притежавал гори, които конкретно е внесъл в кооперацията, от която после са одържавени.
За да обуслови допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение жалбоподателката поддържа, че е налице спор решен в противоречие с материалния закон, който е от съществено значение за развитието на правото. Изложила е съображения за това, че съдът не взел предвид доказателствата че праводателят й е бил член коопертор в трудова горска производителна кооперация „Съгласие“, която 1947г. се е сляла с горовладелска коопарция „Задруга“, които през 1950г. са се влели във всестранна кооперация „Солено изворче“, и тъй като праводателят й е влязъл с 43дяла в кооперацията, то е налице хипотезата на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ и неправилно не му е възстановена собственост върху 60,329дка гори.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че в случая съдът е решил съществен правен въпрос, касаещ доказателствените средства, с които може да бъде установено кой е бил собственик на горите до одържавяването им, като предпоставка за възстановяване собствеността върху същите на собственика или неговите наследници. Налице г противоречиво решаване на този спор от съдилищата, йерархично по-долустоящи от ВКС. Налице е и липса на практика на ВКС по съответния въпрос, тъй като тези дела поради ново законодателство не са били разглеждани от касационната инстанция. Ето защо касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Държавна такса не следва да бъде определяна, тъй като производството е освободено от такава.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК на решение от 01.04.2008г. по гр.д.№ 3196 / 2007г. на Пловдивски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване на Председателя HaIV.-то г.о. на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ