Р Е Ш Е Н И Е
№ 360
София, 21.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова като изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр.д.N 1505/2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Ц., гр. С., срещу въззивно решение от 18.12.2007г. по гр.д. № 1194/2006г. на Великотърновски окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи като необосновани изводите на съда за това, че не е доказано процесният имот да е принадлежал на наследодателя му към момента на внасяне в ТКЗС. Не е преценена доказателствената стойност на удостоверение на Кметство с. В., установяващо, че процесната нива е била собствена на М. Ц.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Ответниците по касация Н. А. Т., С. Й. Ц. и Т. А. Т. не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид изложените в жалбата касационни основания, доводите на страните и данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решение № 618/03.07.2006г. по гр.д. №1973/2005г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Ц. срещу А. Т. Ц. /заместен по реда на чл.120 ГПК /отм./ в процеса от ответниците по касация/ иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че общата наследодателка М е била титуляр на правото на собственост върху нива от 1,5 дка в м.”Б”, землището на с. В., внесен от ответника в ТКЗС и възстановен на него по реда на ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел фактическа обстановка, според която ищецът е наследник по закон на М. Ц. , поч.1976г. Ответникът също е неин законен наследник – син. В данъчната книга на с. В. от 1949г. на името на Ц. е записана нива от 1,5 дка в м.”Б”. Ответникът е внесъл в ТКЗС 50.7 дка, част от които са притежавани от майка му. Той е декларирал през 1949г. общо 30,8 дка земеделски земи, вкл. и процесната нива. Тези ниви са заявени от него за възстановяване пред ОСЗ и с нейно решение му е възстановена собствеността върху 50.868 дка и 25.436 дка. От записка за вписване на нотариален акт за продажба от 1919г. е установено прехвърляне на ниви и гори на братята А. и Т. Ц. , сред които фигурират земи в м.”Б”. От правна страна въззивният съд е приел, че не е установено към момента на внасяне на имота в ТКЗС общата наследодателка да е била негов собственик и поради неизпълнена доказателствена тежест е отхвърлил иска.
Обжалваното решение е неправилно. Въззивният съд не е извършил преценка за наличие на правен интерес за ищеца от воденето на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ като абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване. В тази връзка е следвало да съобрази разясненията, дадени в ТР №1/1997г. по гр.д. №11/1997г. ОСГК, че оспорването принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ. След тази преценка и при въведени от ищеца твърдения за придобивното основание по отношение на процесната нива следва да се извърши преценката за наличие на възникнала конкуренция на права по отношение собствеността върху земеделската земя към момента на включването и в ТКЗС. Едва след установяване на процесуалните предпоставки за предявяване иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд следва да направи изводи за основателността на иска въз основа на ангажираните от страните доказателства във връзка с релевираните придобивни основания.
Въззивният съд е направил изводи относно основателността на иска, без да бъдат изяснени посочените по-горе въпроси. В резултат на това решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо то е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, който на основание чл.218з ал.1 ГПК/отм./ да разгледа спора, съгласно мотивите по-горе.
Предвид на горното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 18.12.2007г. по гр.д. № 1194/2006г. на Великотърновски окръжен съд.
Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.