О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София , 29.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд,състав,на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря
Докладвано от съдията БАЛЕВСКА
ч. гр.д. Nо 414 /2009 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал.3 във вр. т.2 ГПК.
Търговско дружество „Б” ЕО. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 329 от 09.07.2009 година на Добричкия окръжен съд , постановено по ч.гр.д. Nо 572/2009 година.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение на втората инстанция е неправилно, поради неточно приложение на процесуален закон по въпроса за адекватната обепечителна мярка и приложение на други нови правила на обезпечението на висящото исково производство.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по въпросите за обхвата на компетентността на въззивния съд по проверка на законосъобразността на допуснатото обезпечение в т.ч. на редовността на исковата молба , за съотношението на разпоредбите на чл. 129 ал.2 и 3 ГПК и чл. 395 ал. 2 ГПК, за приложимостта на чл. 278 ГПК към производството във връзка с частна жалба чл. 396 ГПК, по въпросите по чл. 391 ал. 3 ГПК за начина на определяне на евентуалните вреди при неоснователност на обезпечението, за размера на обезпечението н частично заявен иск, няма съдебна практика и произнасането на съда ще бъде от значение за точното приложение на закона.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпило писмено възражение от ответника „А”О. гр. Т., с което се взема становище по неоснователността на частната жалба.
Върховният касационен съд ,състав на втото отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи на страните, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и с оглед на данните за размера на заявените облигационни претенции, намира същата за процесуално допустима.
Производството е образувано по заявените от ищеца „Б”ЕО. гр. С. срещу търговско дружество „А”О. гр. Т. искове по чл. 440 ГПК и кумулативно съединените облигационните претенции по чл. 59 ЗЗД в размер на 28 000 лв., частично заявена претенция на иск за 200 000 лв., за сумата 3 500 лв. като част от вземане от 50 000 лв., произтичащо от непозволено увреждане на недвижим имот.
С обжалваното определение, окръжният съд частично е ОБЕЗСИЛИЛ Определение Nо 33 от 14.05.2009 година на районен съд гр. Т., постановено по гр.д. Nо 130/2009 година за допускане обезпечение на заявените обективносъединени искове по чл. 440 ГПК и чл. 59 ЗЗД , в частта , с която е наложена обепечителна мярка ВЪЗБРАНА по отношение на недижимите имоти, собственост на „А”О. гр. Т., НИВА от 24.001 дка землището на с. П.. НИВА от 42.500 дка ,землището на с. П., НИВА – земеделска земя и начин на трайно ползване-полска култура 10 дка , землището на гр. Г. и на ДВОРНО МЯСТО от 241 кв.м., имот Nо4895, парцел ****Х кв. 64 по плана на гр. Д. заедно с построената в това място масивна сграда на три етажа с изба, с обща застроена площ от 799 кв.м., а в останалата част е ОТМЕНИЛ Определение Nо 33/ 14.05.2009 година и вместо него е постановил ново Определние , с което на основание чл. 389 ГПК във вр. с чл. 397 ал.1 т.1 ГПК е допуснато обезпечение на облигационните искове по чл. 59 ЗЗД чрез налагане на ВЪЗБРАНА на недижим имот- собственик на ответното дружество- а именно земеделска земя и начин на трайно ползване-полска култура 10 дка , землището на гр. Г. при внясяне на гаранция от страна на молителя-ищец по делото в размер на 5 000 лв.
Съдът е приел, че исковата молба на ищцовото търговско дружество по отношение на заявените установителните искове за собственост е нередовна, поради което допуснатото обезпечение на иск, по такава искова молба , е недопустимо. Прието е , че не може претенция за 28 000 лв. да бъде обепечена с имоти, надвишаващи значително и многократно стойността им, прието е , че не може да се налага обезпечителната мярка „възбрана на недвижим имот”, когато няма безспорни доказателства , че ответникът е собственик на имота.
След преценка на доводите за наличие на основание за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав намира , че не е налице соченото основание за селекция по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК може да бъде допусната само доколкото поставеният от жалбоподателя процесуално-правен или материално-правен въпрос следва да има ново разрешение,различно от това на съдилищата , дадено до този момент, поради настъпили законодателни промени, тъй като в рамките на посоченото основание , решението на съда следва да води до равитие на правото.
Настоящият състав намира , че изложените съображения на търговското дружество – жалбоподател , че следва да бъде формирана нова съдебна практика по приложение на новите текстове не обосноват тезата му , че са налице основания по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Не може да се приеме , че исканото преразглеждане на постановеното от втората инстанция определение , с което е изменено определението по допуснатото обепечение от районния съд, от касационната инстанция би довело до ново , различно от приетото до този момент с практиката на съдилищата. Липсата на различно , в смисъл на ново, регламентиране на обезпечителното производство по новия и стар Гражданско-процесуални кодекс , този от 1952 година и новия- от 2007 година, не може да обоснове необходимостта от произнасяне ,в смисъл различен от този този по приложение на обепечителното производство до влизане в сила на ГПК от 2007 година.
По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба на Търговско дружество „Б” ЕО. срещу Определение Nо 329 от 09.07.2009 година на Добричкия окръжен съд , постановено по ч.гр.д. Nо 572/2009 година до допуснатото обезпечение на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :