Р Е Ш Е Н И Е
Nо 328
София, 19.05.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря Теодора Иванова
Изслуша докладваното от председателя /съдията/ БАЛЕВСКА
гр.д.Nо 1194 /2008 година, образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”а” ГПК/отм./.
И. С. И. от гр. В. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 643 от 08.06.2007 година по гр.въз.д. Nо 1859/2006 година на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 251 от 14. 04.2006 година по гр.д. Nо 51/99 год. на Варненския районен съд по извършване на делбата между страните по делото. Поддържа се , че обжалаваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./
В срока по чл.218г ГПК/отм./ не е постъпил писмен отговор от ответника по касационна жалба- Т. И.
По подадената касационна жалба , Върховният касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./, съдържа мотивирано изложени на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, окръжният съд действувайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на пъровинстанционния съд по извършване на делбата на основание чл. 288 ал.1 ГПК/отм./ след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи също е приел, че имотът е неподеляем и законосъобразния способ по извършване на делбата , при лисата на заявени претенции за възлагане , е изнасянето му на публична продан.
Решението на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо и правилно. Същото е постановено в пълно съответствие с материалния закон и установените по делото факти, не е допуснато нарушение на чл. 76 ЗН и чл. 75 ал.2 ЗН , чл. 209 ал.3 ГПК/отм./.
С влязло в сила решение от 28.11.2002 година по чл. 282 ал.1 ГПК/ отм./ е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент Nо 13 гр. В., със застроена площ 78.64 лв. ведно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, между Т. В. И. и И. С. И. , при равни права.
Т. В. И. е дъщеря и единствен наследник на В. С. И. , брат на И. С. И..
Имотът, предмет на делбата АПАРТАМЕНТ в гр. В., според решението по чл. 282 ал.1 ГПК /отм./ е наследствен, останал след смъртта на родителите на В. С. и И. С. , като е прието, че сключеният през 1992 година между двамата договор за доброволна делба, по силата на който имотът е получен в дял и изключителна собственост от И. С. И.,е нищожен поради неспазена форма като съставляващ договор за дарение .
При липсата на претенции по възлагане и категорични данни за неподеляемост на жилищния имот, правилно, обосновано и законосъобразно, делбата е извършена чрез изнасянето му на публична продан.
Поддържаните доводи на касатора за незаконосъобраност на обжалваното решение, поради допуснати нарушение на процесуалния закон, са неоснователни.
Първоинстанционният съд е отказал участие на С. И. С. , дъщеря на И. С. и приобретател на процесния апартамент по НА Nо 104/1997 година , в качеството и на като главновстъпваща страна по см. на чл. 181 ГПК /отм./. Отказът на съда не е обжалван от самата страна , но се релевира като нарушение на процесуалните правила на първата инстанция с въззивната жалба на И. С.
Правилно и законосъобразно, въззивният съд е приел, че не е налице хипотеза на главно встъпване по см. на чл. 181 ГПК /отм./ от страна/ С. И. С. / със самостоятелни права по отношение на недвижимия имот , предмет на делбата , във втората фаза на делбения процес.
Делбеният процес е уреден според ГПК /както в отменения , така и в действащия / като двуфазно-особено съдебно исково производство. В неговата първа фаза се решава въпроса дали е налице съсобственост по отношение на конкретно посочен недвижим имот , между кои лица и при какви права. Втората фаза на процеса разрешава само и единствено въпроса за начина на ликвидиране на съсобствеността . Доколкото лице със самостоятелни права на собственост конкурира титула за собственост на лицата, между които се развира делбения процес, установяването на носителя на вещното право рамките на иск , заявен по реда на чл. 181 ГПК /отм./ може да бъде разгледано от съда само в първата фаза или в самостоятелно производство по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ или по чл. 108 ЗС.
Влязлото в сила решение по допускане на делбата очертава онези предметни и субективни параметри , в който се извършва делбата. Без съгласие на страните и в съответствие с уредената от закона възможност делбата не може да се извърши между лица, който не са били страни в първата фаза. Ето защо обжалваното решение, след като е постановено между страни-лицата, участници в първата фаза на процеса, обвързани със силата на присъдено нещо на решението по чл.282 ал.1 ГПК /отм./, е законосъобразно.
Извършените процесуални действия на съда по отказа да приеме за разглеждане във втората фаза на делбата иск за собственост, заявен по реда на чл. 181 ГПК /отм./ не са в нарушение на дадените с ТР 1/2004 година разяснения за защита правата на третите лица в процеса за делба , тъй като правата на С. И. С. не са релевирани своевременни и доколкото биха били засегнати от решението по извършване на делбата , същата разполага със лични права на защита както в изпълнителния процес, така и на самостоятелна искова защита. Нейните права не могат да се релевират като процесуални нарушения от страна в чуждия процес.
Неоснователно с касационната жалба е релевиран довод за неправилно приложение на чл. 209 ал.3 ГПК/ отм./.
Съгласно чл. 209, ал. 3 ГПК/ отм./, безсрочно по исков ред могат да се оспорват нищожните съдебни решения. Легално законово определение за нищожност на решението липсва в ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.
При данните по делото и конкретно релвираното възражение за нищожност на делбата на основание чл. 75 ал.2 ЗН поради неучастието в делбата на С. С. , като съсобственик в делбения имот, не може да се приеме довода , че е налице неясно, нито дори порочно волеизявление от страна на решаващия съд. Дори и в хипотезите , когато делбата е нищожна на основания чл. 75 ал.2 ЗН, това не води до нищожност на постановения съдебен акт по извършване на делбата.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 643 от 08.06.2007 година по гр.въз.д. Nо 1859/2006 година на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение Nо 251 от 14. 04.2006 година по гр.д. Nо 51/99 год. на Варненския районен съд по извършване на делбата между страните по делото чрез изнасяне имота на публична продан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: