О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 287
София , 23.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 5174 / 2015 година,и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК , образувано въз основа на частна жалба вх. No 7882/ 28.07.2015 година.
М. М. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение от 11.06.2015 година , постановено по гр.В.д. Nо 498/2014 година по описа на ОС-Велико Търново,с което е 1./ оставено без разглеждане искане по чл. 247 ал.1 ГПК и 2./ е оставено без уважение искане по чл. 250 ал.1 ГПК. С частната жалба се поддържат доводи за недопустимост на съдебния акт респ. незаконосъобразност , поради допуснати нарушения на процесуални правила и несъобразяване с доказателствата.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба , в частта , с която се обжалва определението на ОС-Велико Търново за оставяне без разглеждане на частна жалба на М. М. срещу отказ на съда да извърши поправка на протокол от съдебно заседание под формата на искане за допусната очевидна фактическа грешка досежно състава на съда като процесуално недопустима, е определение от категорията на тези по чл. 274 ал.1 ГПК- определение произнесено от въззивен съд в производство по чл. 258 и сл. ГПК , поради което и по арг. на противното на разпоредбата на парагр. 14 от ПЗР на ЗИДГПК след констатацията , че за изменението на чл. 274 ал.2 ГПК с ДВ. бр.50/2015 год. в сила от 07. 07. 2015 година , приема, че това определение , като обжалваем съдебен акт , не подлежи на разглеждане от състав на ВКС , а съгласно посочените правила следва да бъде препратена по компетентност на апелативен съд – в конкретния случай това е АС-Велико Търново.
Частната жалба на М. М. , в частта , с която е оставено без уважение искането по чл. 250 ал.1 ГПК за допълване на Решение No 19 от 13.02.2015 година , постановено по гр.д. В.д.No 498/2014 година на ОС-Велико Търново и произнасяне съгласно чл. 348 ГПК относно законността на нареждането на полицията по Протокол от 29.01.2013 година и по нищожността на договор от 23.12.1997 година, като неоснователно, настоящият състав на ВКС намира , че се касае до съдебен акт от категорията на определенията по 274 ал. 1 т.2 ГПК , чиято обжалваемост е предвидена изрично от закона. Тези определения не са включени в правораздавателната компетентност на апелативните съдилища при обжалване – следват правилата на функционалната подсъдност – т.е. ВКС.
По същество – настоящият състав намира , в рамките на задължителната проверка за валидност и допустмост на обжалвания съдебен акт , че в посочената част определението на окръжния съд по чл. 250 ал.1 ГПК е процесуално недопустимо. Съгласно редакцията на цитираната правна норма , процедурата по допълване на съдебното решение е регламентирана като такава , която следва да завърши с „допълнително решение“, дори и когато компетентният съд намери , че не са налице предпоставките на закона за допълване на произнесеното съдебно решение. Постановено определение на въззивния съд , с което се оставя без уважение искането на М. М. М. по чл. 250 ал.1 ГПК като съдебен акт е в грубо нарушение на процесуалните правила, обуслови процесуалната му недопустимост .
Искането по чл. 250 ал.1 ГПК , дори когато по естеството си съставлява искане за ново произнасяне по доводи за допуснати нарушения на процесуални правила от втората инстанция, в рамките на процесуалната конструкция за допълване на произнесено решение , съгласно чл. чл. 250 ал.3 във вр. с чл.1 ГПК изисква постановяване на „допълнително решение“, като съдебния акт по съществото на спора, тъй като допълването по естеството си съставлява липсата на отговор с решението на съответната инстанция по част от спорния предмет. Разбирането на молителя , че това е пътя на защита срещу липсата на отговор по неговите твърдения и възражения в рамките на предмета на спора по чл. 76 ЗС за възстановяване на нарушено владение , не може да санира незнанието на съда за акта с който следва да се произнесе , доколкото самия съд приема , че се намира в процедура по чл. 250 ал.1 ГПК. Горното налага обезсилване на обжалваното определение в частта по чл.; 250 ал.1 ГПК и връщане на делото , в тази му част , за произнасяне на валиден съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 279 ГПК във вр. с чл. 278-274 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА Определение от 11.06.2015 година , постановено по гр.В.д. Nо 498/2014 год. по описа на ОС-Велико Търново, в частта , с която е оставено без уважение искането по чл. 250 ал.1 ГПК за допълване на Решение No 19 от 13.02.2015 година , постановено по гр.д. В.д.No 498/2014 година на ОС-Велико Търново и произнасяне съгласно чл. 348 ГПК относно законността на нареждането на полицията по Протокол от 29.01.2013 година и по нищожността на договор от 23.12.1997 година и
ВРЪЩА делото в тази част на ОС-Велико Търново за постановяване на валиден съдебен акт по правилата на чл. 250 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА образуваното пред касационния съд производство по чл. 274 ал.2 ГПК на Определение от 11.06.2015 година , постановено по гр.В.д. Nо 498/2014 год. по описа на ОС-Велико Търново, в частта , с която се обжалва определението на ОС-Велико Търново за оставяне без разглеждане на частна жалба на М. М. срещу отказ на съда да извърши поправка на протокол от съдебно заседание под формата на искане за допусната очевидна фактическа грешка по чл. 247 ал.1 ГПК досежно състава на съда като процесуално недопустима и
ИЗПРАЩА делото , съгласно правилата на парагр. 14 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ. бр.50/2015 год. / на компетентния съд- АС Велико Търново за произнасяне по частната жалба срещу постановеното въззивно определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :