Р Е Ш Е Н И Е
№ 589
София, 17.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1817 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г, в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
Т. Д. В. и Г. Г. П. обжалват решението на Софийския окръжен съд,постановено на 14.01.2008г. по гр.д. № 150/2007г. Поддържат, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1,буква “в” ГПК/отм./. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба Й. П. В. и И. С. П. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по съображения,изложени в съдебно заседание и писмени бележки. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
Ответниците по касационна жалба Й. Б. Г. и Г. П. Т. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ и насрещен иск за предаване владението върху същия имот.
С обжалваното решение,постановено на 14.01.2008г. по гр.д. № 150/2007г. Софийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на Т. Д. В. и Г. Г. П.,че Й. П. В. и И. С. П. са собственици на 66 кв.м. от имот,находящ се в с. Б.,Община Самоков,ул.”Г”,целият с площ от 880кв.м.,представляващ УПИ *,840 в кв.10 по регулационния план на селото,която представлява придадена по регулация към УПИ * част от УПИ * и е осъдил Т. Д. В. и Г. Г. П. да предадат владението върху този имот,като н.а. №100,том І,н.д. №203/1995г. е отменен в частта,с която Г. Г. П. е продал на Т. Д. В. 385/965 ид.части от спорните 66 кв.м. Предявеният от Т. Д. В. и Г. Г. П. иск за признаване за установено по отношение на Й. Б. Г.,Г. П. Т.,Й. П. В. и И. С. П.,че дворищнорегулационният план на с. Б., утвърден със заповед №0-613/1961г. не е приложен между УПИ * и УПИ *,840 в кв.10,както и че Т. Д. В. и Г. Г. П. са собственици на 66 кв.м.,представляващи част от УПИ *,придадена по регулация към УПИ *,840 и частично обезсилване на н.а. №50,том ХХА,н.д. №243/2004г. и н.а. №127,том ІІ А, н.д. №315/2004г. в частта,касаеща процесните 66 кв.м. е отхвърлен като неоснователен.
Прието е,че Т. Д. В. и Г. Г. П. от една страна и от друга Й. П. В. и Й. С. П. са собственици на два съседни имота-УПИ * и УПИ *,840,като праводателите на Й. П. и Й. С. са придобили собствеността върху УПИ * по наследство от А. С. Г. ,който е бил признат за собственик на основание давностно владение през 1979г.,а праводател на Т. Д. и Г. Г. е Г. Н. П. ,който също е бил признат за собственик на основание давностно владение през 1979г.
Спорните 66 кв.м. са били включени в площта на УПИ *,840 през 1961г. по силата на одобрения регулационен план,действуващ без изменение и към настоящия момент-придадени от съседния имот пл. №285. Прието е,че доколкото не е установено да е извършено изменение на регулационния план,пространственият обхват на правото на собственост се лимитира от дворищнорегулационните линии,които очертават границите на УПИ,а оттам собственици на този спорен имот са притежаващите УПИ *,840 лица. Прието е,че Т. Д. и Г. Г. не са придобили тази част по давност с оглед установената в ЗПИНМ/отм./ и ЗТСУ/отм./ забрана за придобиване на части от парцели с размери,по-малки от предвидените по действуващите разпоредби.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон досежно момента,в който се счита че регулацията е приложена/чл.110 и чл.33 ЗТСУ/отм./,както и §6 и §8 ПР на ЗУТ/,както и за значението на упражняваната върху придадената част фактическа власт.
На първо място следва да се отбележи,че от съществено значение при спор за собственост е обемът права,който страните по спора,респ. техните праводатели са придобили,както и дали след придобиването на собствеността са се осъществили такива юридически факти,които да имат за правна последица промяна в принадлежността на първоначално придобитото право. В случая съставените през 1979г. н.а. №17 и н.а. №26 легитимират А. С. като собственик на парцел ****УПИ/ VІІІ-303,840 с площ по регулационния план на селото от 1961г. и в границите,очертани от плана,а Г. Н. собственик на парцел ****УПИ/ VІІ-285 с площ по същия регулационен план и при очертаните от него граници. Нотариалните актове,които не са били оспорени в хода на производството, както правилно е приел и въззивният съд,удостоверяват придобиване по давност на правото на собственост върху съответните урегулирани вече имоти,т.е. удостоверяват че въз основа на упражнявано явно, необезпокоявано и непрекъснато владение за период от 1969г. до 1979г. върху имотите в очертаните от регулационния план граници е упражнявана фактическа власт от позовалите се на изтекла придобивна давност лица. Т.е. удостоверено е,че А. С. е придобил през 1979г. правото на собственост върху парцел ****УПИ/ VІІІ-303,840, след като е владял същия, вкл. и процесните 66 кв.м.,за период по-дълъг от 10 години след влизането в сила на регулационния план от 1961г.,а удостовереното по този начин завладяване на придадената към този урегулиран имот част от съседния имот пл. №285 сочи, че регулацията още към 1979г. е била приложена,в който смисъл е и разпоредбата на чл.33,ал.1,изр.второ ЗТСУ/отм./.,поради което разпоредбата на §8 ПР ЗУТ не намира приложение,както правилно е приел въззивният съд. Обстоятелството дали сметките по регулация са били уредени или не в този случай е ирелевантно с оглед вида на придобивното основание на праводателите на страните,което се е осъществило,както вече беше отбелязано,след влизане в сила на регулационния план и сочи същите като собственици на имотите в парцелните,а не в имотните им граници. Не е установено Г. Н. да е притежавал правото на собственост върху спорните 66 кв.м. преди 1979г. и както правилно е приел въззивният съд,придобиване на такава част от урегулиран поземлен имот по давност не е възможно,тъй като същата не отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен имот. В подобни хипотези следва да се приеме,че регулацията е приложена още през 1979г. с издаването на нотариални актове по обстоятелствена проверка,които сочат на обема права,които праводателите на страните са придобили,позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
За да достигне до извода,че процесните 66 кв.м. са собственост на И. С. и Й. П. въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,преценил е основателността на всички наведени в производството правоизключващи и правопогасяващи възражения,и правилно е приложил материалния закон, като изводите му са логически последователни и обосновани.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение ,поради което по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила,като с оглед изхода на правния спор на И. С. и Й. П. следва да бъде присъдена сумата 300.00лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 14.01.2008г. по гр.д. № 150/2007г.
ОСЪЖДА Т. Д. В. и Г. Г. П. да заплатят на И. С. П. и Й. П. В. сумата 300.00лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: