О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр.София, 25.11.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3028 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.04.2008г. по гр.д. № 1989 / 2006г., с което Варненски окръжен съд, като е отменил частично решение от 27.07.2006г. по гр.д. № 3185/2005г. на Варненски РС, е уважил иск с правно основание чл.97 ГПК като признал по отношение на Е. ”С”, че Г. К. Великова не е собственик на 3/6идеални части от УПИ * в к.к.”С”- В. представлаващ част от включен в него стар имот 66а и че не е собственик на 1/3идеална част от същия имот,представляващ част от стар имот68а.
Жалбоподателите Г. К. Великова поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Е. ”С” поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Ответникът по касационната жалба Е. ”С” е предявил иск срещу Г. К. , за признаване за установено, че тя не е собственик на закупените от него имоти с нот.актове №156/1997г. и №5/1997г. на нотариус при Варненски РС.
С обжалваното решение въззивният е уважил отрицателния установителен иск на ответника срещу жалбоподателката, като е отрекъл нейното право на собственост върху спорните имоти. Съдът е приел, че едноличният търговец Е. ”С” е придобил имота добросъвестно и правата на жалбоподателката Г. К. са му непротивопоставими независимо от обстоятелството, че праводателят на едноличния търговец – В. К. , като наследник на К. Великов, когато е продал процесните имоти, не е бил изключителен техен собственик. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката Г. К. , която през 2006г. с влязло в сила решение от 31.10.2005г. по гр.д. №1382/2005г. на Варненски ОС си е възстановила запазената част от наследството, останало й от В. К. , в размер на 1/4идеална част, действително не е участвувала в доброволната делба от 15.11.1995г., по силата на която К. Великов е получил в дял процесните имоти, които по-късно е продал на едноличния търговец, но това че делбата не е породила целените от нея вещноправни последици права, не й дава възможност да противопостави свои права по отношение на спорния имот на купувача Е. ”С”, който ги е придобил добросъвесно, тъй като правата на третото лице не отпадат автоматически, ако е накърнена запазената част на наследник и той в един по-късен момент с влязло в сила решение си възстанови запазената част.
В изложение от 23.06.2008г. към касационната жалба процесуалния представител на жалбоподателката Г. К. поддържа, че съдът е разрешил съществен материалноправен въпрос, а именно относно възможността да бъде придобита собственост върху недвижим имот от добросъвестно от несобственик, в противоречие с практиката на ВКС, както и че в противоречие с практиката е разрешен и съществен материално правен въпрос касаещ правилното приложение на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН, а този въпрос е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Прилага в подкрепа на изложението си и решение от 17.12003г. по гр.д. №313/2003г. на ВКС, решение от 29.11.1999г. по гр.д. №181/1999г. на ВКС и решение от 01.04.2004г. по гр.д. №718/2003г.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Със същото, макар и да е разрешен съществен материалноправен въпрос, а именно за възможността да се придобие добросъвестно собственост от несобственик, то е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която не придава обратно действие на конститутивното решение, с което се възстановява запазена част от наследството на наследник с право на такава. Като е приел, че към момента на продажбата продавачът В. К. е бил собственик на имота и купувачът Е. ”С” добросъвестно е придобил имота от него, съдът не е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателката си е възстановила запазената част от наследството на К. Великов едва през 2006г. и едва към този момент продавачът В. К. по силата на конститутивното решение по иска с правно основание чл.30 ЗН е станал несобственик на частта от имота, по отношение на която жалбоподателката си е възстановила частта от наследството. Това конститутивно решение обаче е непротивопоставимо на купувача едноличен търговец, който не е страна в производството по неговото постановяване, а Г. К. има друг път на защита на възстановените си права, тъй като както е приел и съда в обжалваното решение тя не може да противопостави своите права на купувача по сделка, която е извършена в един по-ранен момент имот. Практиката на ВСК дава трайно разрешение на въпроса, за това че правата на третото лице не отпадат автоматически, ако е накърнена запазената част на наследника. То запазва своята собственост на имота, придобит с валиден акт за собственост. А случаят е тъкмо такъв. 3а да се върне имотът в наследството, необходими са няколко предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗН, с какъвто иск съдът не е бил сезиран в процеса, приключил с постановяване на обжалваното решение. По своята правна природа този иск е конститутивен и субективното преобразователно право се поражда в полза на наследника със запазена част едва когато не може да се удовлетвори от имуществото на облагодетелствувания. В този смисъл е постановил своето решение и въззивния съд, поради което не е налице визираното в жалбата основание за допускане на касационното обжалване-чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От друга страна твърдението в изложението, че с обжалваното решение е разрешен и друг съществен материално правен въпрос, а именно досежно приложението на разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН е неоснователно. Такъв материалноправен въпрос, касаещ преценка относно действителността на делба, не е бил предмет на разглеждане в настоящия спор. Съдът не е бил сезиран с такъв иск нито като основен, нито като инцидентен, поради което в обжалваното решение не е разрешен спор по такъв материално правен въпрос. Дадено е единствено разрешение на спора за това, че правото на собственост по отношение спорнните имоти не принадлежи на жалбоподателката, поради което представените към жалбата решения на ВКС, касаещи произнасяне по спорове за действителността на делбата, извършена без да са участвували в нея всички съделители, са неотносими към спора, разрешен с обжалваното решение..
Не е налице и другото посочено в жалбата основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото –чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателката не твърди, че липсва съдебна практика по този въпрос, нито че тя е направилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280,ал.1,т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. В жалбата не са изложени сериозни аргументи за това как приетото от въззивния съд разрешение за непротивопоставимост на нейните права на собственост, като наследник с възстановена запазена част от наследствен имот, на правото на собственост на купувача – трето лице, придобило имот от наследството преди възстановяване на наследствените й права, влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитие на правото, при наличие на непротиворечива практика на ВКС даваща същото разрешение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 27.07.2006г. по гр.д. № 3185/2005г. на Варненски РС, по жалба на Г. К. Великова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: