О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр.София, 30.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4226 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.07.2008г. по гр.д. № 10 / 2008г., с което Монтански окръжен съд, като е оставил в сила решение от 27.11.2007г. по гр.д. №371/2007г. на Берковски районен съд, е отхвърлил искове с правно основание чл.108 и 109 ЗС.
Жалбоподателката М. Е. Д. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитие на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Х. Д. А. в писмено становище поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Обжалвано е решение от 02.07.2008г. по гр.д. № 10 / 2008г., с което Монтански окръжен съд, като е оставил в сила решение от 27.11.2007г. по гр.д. №371/2007г. на Берковски районен съд, е отхвърлил искове на М. Е. с правно основание чл.108 и 109 ЗС за осъждане на Х. Д. да и предаде владението на УПИ ХІІІ-193,194 в кв.19 по плана на гр. Б. и за премахване на постройка в него-магазин, с площ от 19кв.м. Съдът изложил съображения, за това че жалбоподателката е собственик само на 305/350идеални части от парцела и двуетажна паянтова жилищна сграда с лятна кухня, които са й възложени с постановление на съдебния изпълнител от 29.06.2006г. при Берковишки РС.становено е било по делото, че ответникът Х. Д. е узаконил преустройство на гараж в магазин с акт от 30.12.1998г. на Главния архитект на Община Б. и се е снабдил с нотариален акт №248/2003г. на нотариус при Берковишки РС за собственост по давност за магазина, ведно с припадащи се части от правото на строеж. При тези данни съдът е приел, че прилежащите части на долепения до лятната кухня на жалбоподателката магазин се владее от ответника на правно основание – чл.64 ЗС, от 1984г., поради което предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен. Приел е за неоснователен и предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, тъй магазинът не е назаконна постройка и ответникът ползува дворното място само доколкото му е нужно за обслужване на магазина.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателката поддържа, че с решението е дадено разрешение на съществен материално правен въпрос, касаещ характера на защитата, която може да се търси с ревандикационния и неготорния иск, когато има изградена постройка в чужд имот, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото-основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение –чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Със същото, макар и да е разрешен съществен материалноправен въпрос, касаещ характера на защитата, която може да се търси с ревандикационния и неготорния иск, то е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която приема, че носителят на право на строеж има право на защита, включително и с предявени от него ревандикационен и негаторен иск върху отстъпеното право на строеж и правото му на владение и на незастроена част на парцела. В случая съдът като е зачел това право на носителя на ограничено вещно право на строеж в съответствие с константната практика на ВКС е приел, че предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на владението на дворното място, върху което ответникът е изградил своя посторйка, е неоснователен. В съответствие с практиката на ВКС е прието, че обемът на правото на ползуване е акцесорно правомощие на правото на строеж. Когато земята не е държавна, съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуване на постройката, според нейното предназначение, както е прието и в обжалваното решение на въззивния съд.
В обжалваното решение е прието, че с разпоредбата на чл. 109 ЗС е дадена защита на правото на собственост от всяко неоснователно действие и законът не изключва от защита чрез негаторен иск всяко неоснователно действие или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява това си право според предназначението на имота и съобразно обема на неговото право в съсобствеността. В този смисъл е и разрешението дадено в константната практика на ВКС, включително и в Тълкувателно решение №31 по гр.д. №10/1984г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че основание за защита чрез иска се поражда и само при състояние, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита. Функцията на иска е да отрече във всички тези и други аналогични случаи неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и състояние, както и премахване на последиците от тях. Прието е също така, че прекратяването на това състояние чрез премахването на строеж, който смущава и/или ограничава правото на собственост (съсобственост) е предпоставено обаче от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд в обжалваното решение е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, тъй като строежът, чието премахване е претендирала жалбоподателката, е разрешен според закона и разпоредбите на неговото приложение.
Неоснователно е и искането на жалбоподателката за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тя не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за неоснователността на предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 02.07.2008г. по гр.д. № 10 / 2008г. на Монтански окръжен съд по жалба на М. Е. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: