О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр.София, 23.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2118 описа на ВКС за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.01.2008г. по гр.д. № 57 / 2007г., с което Софийски градски съд, като е оставил в сила решение от 20.01.2006г. по гр.д. №7276/2005г. на Софийски районен съд, е уважил предявените от Й. Й. В. искове срещу Р. у. Далекосъобщения – София с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Р. у. „Д” – София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, който е разрешен при това в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателката Й. В. е поискала да се отмени като незаконно уволнението й, извършено със Заповед №3912/07.07.2005г., на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ,поради спиране на работата за повече от 15дни.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 20.01.2006г. по гр.д. №7276/2005г. Софийски районен съд, е уважил предявените от Й. Й. В. искове срещу Р. у. Далекосъобщения – София с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че прекратяването на трудовия договор не е незаконно, тъй като ищцата не е била в престой повече от 15дни.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба работодателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, а именно като не е взел предвид същата относно работодателската компетентност. Поддържа, че Районно у. „Д” няма работодателска правосубекност, тъй като не е клон на „БТК” АД. Приложил е към жалбата си решение от 06.04.2007г. по гр.д №16696/2006г. на Софийски РС, решение от 28.11.2007г. по гр.д. №4084/2006г. на Софийски ГС, решение от 23.06.2006г.по гр.д. №11784/2005г. на Софийски РС и решение от 05.10.2006г. по гр.д. №10629/2006г. на Софийски РС.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно работодателската правоспособност. С решението си въззивният съд е приел, че Р. у. „Д” – София е работодател по смисъла на разпоредбите на КТ. И в представените към изложението за допустимост решения съдилищата са приели, че работодателска правоспособност е налице по отношение на жалбоподателят, поради което настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не е налице съществен правен въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата. Към жалбата не са посочени решения по различни дела, при което един и същи съществен материалноправен или процесуален въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Само позоваването на това основание не е достатъчно, за да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като жалбоподателят не сочи конкретни решения на ВКС, които да дават обратно разбиране на разрешения от въззивния съд въпрос за наличие на работодателска правоспособност у жалбоподателя. Не се сочи такава константна практика на ВКС, от която да се направи извод, че въззивният съд се е отклонил от нея в обжалваното решение.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение е разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за работодателската му правоспособност влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика за наличие на такава.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на решение от 09.01.2008г. по гр.д. № 57 / 2007г. на Софийски градски съд по жалба на Р. у. „Д” – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: