О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр.София, 30.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3506 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.07.2008г. по гр.д. № 365 / 2008г., с което Пловдивски апелативен съд, като е оставил в сила решение от 20.02.2008г. по гр.д. №2754/2007г. на Пловдивски окръжен съд, е уважил иск с правно основание чл.252, вр. с чл.97 ГПК.
Жалбоподателите Р. Н. М. и В. Д. М. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е разрушаван противоречиво от съдилищата. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е признал за установено, че Р. и В. М. дължат солидарно на Н. П. сумата 53000лева, по договор за заем, материализиран в н.акт №139/2006г. по описа на нотариус при Асеновградски РС. Изложени са съображения, че отразеното в нотариалния акт волеизявление, че парите са дадени в заем е валидно и не са представени доказателства същото да погасено. Приел е, че е ирелевантно за случая обстоятелството, че заемът е получен за нужди сина им, а те го обезпечили с ипотека, тъй като обезпечаването на чужд дълг е допустимо от закона.
В изложение към касационната жалба жалбоподателите са изложили съображения за това, че с решението е дадено решение на съществен материално правен въпрос, а именно досежно правната характеристика на договора за заем, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представили са към становището си решение от 14.02.2003г. по гр.д. № 251/2002г. V-то г.о. на ВКС, решение от 31.05.2007г. по т.д. № 956/2006г. на ТК на ВКС, решение от 14.02.2003г. по гр.д. №2451/2002г. V-то г.о. на ВКС, решение от 26.10.2006г. по гр.д. №406/2006г. на Великотърновски апелативен съд- за действителността на договора за ипотека.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г.о. намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд действително се е произнесъл в решението си по съществен материалноправен въпрос от законосъобразното решаване на който зависи не само конкретния спор, но и цяла поредица от дела поради принципния му характер, а именно досежно правната същност на договора за заем. В случая съдът е дал разрешение на същия в съответствие с практиката на ВКС. Представените решения на ВКС действително дават безспорно характеристика на заемния договор като реален такъв, приемайки че получаването на заемната сума е съществен елемент на сделката, липсата на който би обусловило извод, че не е сключен такъв договор. Именно в съответствие с тази практика е въззивният съд с обжалваното решение е дал разрешение на съществения материалноправен въпрос, като е приел, че жалбоподателите реално са получили в заем сумата 53 000 лева, поради което те дължат връщане на сумата именно по този договор. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице релевираното основание за допускане на касационното обжалване предвидено в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с трайната и непротиворечива практика на ВКС.
Не е налице и релевираното второ основание за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и с него е дадена правна характеристика на договора за заем в съответствие с практиката на съдилища, които безпротиворечиво определят същия като реален такъв. В случая не са налице противоречиви решения по идентичен материалноправен въпрос, което да налага допускане на касационното обжалване, за да бъде уеднаквена същата.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК на решение от 20.02.2008г. по гр.д. №2754/2007г. на Пловдивски окръжен съд по жалба на Р. Н. М. и В. Д. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: