О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
гр.София, 28.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3957 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Подадена е молба от Е. В. К. и В. Х. К. за отмяна на влязло в сила решение от 23.04.2003г. по гр.д. №815/2002г. на Върховния касационен съд, с което като е оставено в сила решение от 03.06.2002г. по гр.д. №9/2002г. на Пловдивски окръжен съд е уважен иск на К. Б. с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ответникът К. В. Б. не взема становище по допустимостта на молбата.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., приема за установено следното:
Разглеждането на молбата за отмяна на решението на въззивния съд пред Върховния касационен съд не следва да се допусне.
С решение от 23.04.2003г. по гр.д. №815/2002г. на Върховния касационен съд, като е оставено в сила решение от 03.06.2002г. по гр.д. №9/2002г. на Пловдивски окръжен съд, е уважен иск на К. Б. предявен срещу молителките с правно основание чл.135 ЗЗД и е обявен за недействителен спрямо първия сключения между молителите договор за
дарение на недвижим имот, извършено с нот.акт №64/2001г. На нотариус при Пловдивски РС.
С молба от 04.08.2008г. Елена В. и В. Х. са поискали отмяна на така постановеното решението на основание чл.303, т.1 ГПК – поради наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото.
Молбата за отмяна не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, тъй като същата е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.305, т.1 ГПК срок. С молбата от 04.08.2008г. е атакувано влязло в сила на 23.04.2003г. решение на ВКС, а срокът за извършване на това съдопроизводствено действие е изтекъл на 04.10.2006г. / дори и ако се вземе предвид посочения в чл.232, ал.1 ГПК/отм./ тримесечен срок. Като факт, правопораждащ основанието за отмяна, се сочи постановеното решение от 18.07.2006г. по гр.д. №562/2005г. на ВКС, с което е признато за установено по отношение на К. Б. , че издаденият от Е. В. запис на заповед от 13.09.2000г., за сумата 91500 ДМ, платими на Б. , е нищожен, т.е. установено е че последният не е кредитор на Е. В. , което обстоятелство е от значение за разрешаване спора по чл.135 ЗЗД.
В конкретния случай като дата на възникване на основанието съдът приема датата на постановяване на съдебния акт, с който е отречено качеството на кредитор на К. Б. , защото оттогава молителите са могли да искат отменяването на решението по иска с правно основание чл.135 ЗЗД. Въпросът за спазване на разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК/отм./ и чл.305, т.1 ГПК/нов/, а именно относно тримесечния срок от узнаване на новото обстоятелство от съществено значение за делото, в който следва да се подаде молбата за отмяна, е преюдициален и неговото пропускане съставлява пречка за разглеждането на същата по същество.
С оглед на тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че молбата за отмяна е нередовна и следва да бъде оставена без разглеждане с оглед разпоредбата на чл.306 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от Е. В. К. и В. Х. К. за отмяна на влязло в сила решение от 23.04.2003г. по гр.д. №815/2002г. на Върховния касационен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: