Определение №63 от по гр. дело №2993/2993 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                           
№ 63
 
гр.София, 20.11.2008г.
 
в  и м е т о  н а  н а р о д а
 
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и осма година в състав:
                                                              
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                  ЖИВА ДЕКОВА
               
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2993 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.03.2008г. по гр.д. № 207 / 2008г., с което Пловдивски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 23.11.2007г. по гр.д. №2304/2007г.на Пловдивски РС, е уважил предявения срещу Областна дирекция „П” иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 19 692 лева.
Жалбоподателят – Областна дирекция „П” г. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците по касационната жалба М. Г. М., Х. Г. К. и Д. Г. К. в писмено становище поддържат, че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд,тъй като не са налице предпоставките на чл.280,ал.1т.1 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение от 21.03.2008г. по гр.д. № 207 / 2008г. Пловдивски окръжен съд, като е оставил в сила решение от 23.11.2007г. по гр.д. №2304/2007г.на Пловдивски РС, е уважил предявения срещу Областна дирекция „П” иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 19 692 лева. Съдът е изложил съображения, за това че след като с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.108 ЗС е било постановено,че жалбоподателя владее без правно основание имот на ответниците по жалба, то същият им дължи и заплащане на обезщетение,за това че е ползувал собствения им имот без основание, поради което е уважил иска предявения срещу дирекцията иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 19 692 лева, представляваща дължимо се на собствениците обезщетение за времето от 08.06.2002г. до 31.12.2006г. Съдът е приел, че началния момент, от който дирекцията е ползувала имота без основание е влизането в сила на ЗВСВОНИ, тъй като собствеността върху ползувания от дирекцията имот е възстановена на М. Г. М., Х. Г. К. и Д. Г. К. с влизането в сила на същия закон, по силата на разпоредбата на чл.2 от същия.
С допълнителна молба към касационната жалба жалбоподателят е изложил съображения, че съдът неправилно и в противоречие с трайната практика на ВКС е определил началния момент, от който следва да се дължи обезщетение за ползуването имота на ищците. Представил е и решение от 11.10.2007г. по гр.д. №1241/2006г. на ІІІг.о. на ВКС, поддържайки че обжалваното решение е постановено в противоречие с решението на ВКС.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, обжалвано от Областна дирекция „П” г. П., тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил съществен материално равен въпрос, но е постановил решението си в съответствие с трайната практика на ВКС, която сочи като начален момент, от който се дължи обезщетение на възстановените собственици от лицата, които ползуват имота им влизането в сила на ЗВСОНИ. В посоченото от жалбоподателят решение Върховният касационен съд не е дал разрешение, различно от това, което е приел въззивния съд в обжалваното решение. В същото само е прието, че при наличие на публична държавна собственост по отношение на даден имот, собствеността върху същия не се възстановя на бившите собственици по силата на ЗВСОНИ, а те се обезщетяват по друг ред. Посоченото от жалбоподателя решение на ВКС е неотносимо към настоящия случай, тъй като той не касае спор за началния момент, от който на възстановените собственици се дължи обезщетение от поолзувателя на същия.
Предвид изложените съображения, съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 21.03.2008г. по гр.д. № 207 / 2008г. на Пловдивски окръжен съд, по жалба на Областна дирекция „П” г. П..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top