О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
гр.София, 23.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2974 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.03.2008г. по гр.д. № 94 / 2007г., с което Бургаски апелативен съд, като е оставил в сила решение от 29.06.2005г. по гр.д. №365/2003г. на Бургаски окръжен съд , е уважил предявения срещу КТ”Ч” иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – КТ”Ч” –Бургас поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците по касационната жалба Е. Т. З.,Стефанка димитрова Т. ,Евгения николова Т. и А. Н. Т. не взет становище по допустимостта на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил КТ ”Ч”-Бургас да заплати на ответниците общо сумата 60 050 лева, обезщетение за това, че за времето от 05.07.1999г. до 20.10.2003г. е ползувала техен собствен имот, както и лихва,считано от 28.10.2003г.-датата на предявяване на исковата молба. Съдът е изложил съображения, за това, че на ответниците по жалба е била реституирана сграда със застроена разгърната площ от 1889кв.м и принадлежаща площ от 1265кв.м, които са ползувани без основание от жалбоподателя, при което той се е обогатил за сметка на ответниците със сума, която те биха получили ако отдаваха собствения си имот под наем, поради което е осъден да им заплати същата. Изложени са и съображения,че направеното от кооперацията възражение за прихващане е неоснователно, тъй като касае разходи свързани с текуща поддръжка и ремонт на сградата, които не са довели до увеличаване стойността на същата.
С допълнителна молба към касационната жалба жалбоподателят е изложил съображения, че съдът неправилно и в противоречие с трайната практика на ВКС е определил обема на възстановената собственост, а оттук и размера на дължимото се обезщетение за ползуване на същия, като смята че липсват мотиви в тази насока. Излага съображения и за това, че съдът неправилно е уважил възражението му за прихващане. Представил е решение от 21.10.1976г. по гр.д. №1684/1975г. на І-во г.о. на ВКС, поддържайки че обжалваното решение е постановено в противоречие с решението на Върховния съд. По отношение на искането за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят не излага съображения.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, обжалвано от КТ”Ч” – Бургас, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В посоченото от жалбоподателят решение Върховният касационен съд не е дал разрешение на въпрос свързан с точното прилагане на материалното право при спорове с правно основание чл.59 ЗЗД, а е изложил съображения за това каква е доказателствената стойност на представената от страната декларация, а именно че тя не следва да се цени като гласно доказателство по делото.
В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил съществен материално правен въпрос, а именно относно обема, в който следва да се приеме че е настъпило възстановяване на собствеността съобразно разпоредбите на ЗВСОНИ и от тук размера, на дължимото се обезщетение на възстановените собственици от лицата, които ползуват имота. Посоченото от жалбоподателя решение на ВКС обаче е неотносимо към настоящия случай, тъй като той не касае разрешаване на спор за имот, представляващ обект на възстановена собственост, а касае разрешение дадено относно процесуални норми, визиращи допустимостта на доказателствата по делото и тяхната преценка от съда.
Що се касае до довода на жалбоподателя, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че следва да бъде присъдено обезщетение за седем месеца, а не за десет, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по съществен правен въпрос, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване, тъй като с въззивното решение бил разрешен съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същия не сочи да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат и аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за дължимото се обезщетение при незаконно прекратяване на служебно задължение влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 26.03.2008г. по гр.д. № 94 / 2007г., на Бургаски апелативен съд по жалба на КТ ”Ч”-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: