О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр.София, 10.10.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2353 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.02.2008г. по гр.д. № 1258 / 2006г., с което Софийски окръжен съд, като е обезсилил решение от 25.09.2006г. по гр.д. №64/2003г. на Костинбродски районен съд, е прекратил производството по предявения от Н. К. Т. и В. Ц. Т. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателките В. Ц. Т. и Дафинка Н. А. поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за развитието на правото и е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Молят да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Жалбоподателите Н. К. Т. и В. Ц. Т. са предявили иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване установено по отношение на А. М. И. , В. М. П. , А. М. В. и Т. М. Г. , че към момента на внасянето в ТКЗС недвижим имот, от 1050 кв.м, в строителния полигон на с. Д., м.”П”, е бил собственост на Н. М. Б. – техен /на ищците/праводател. С решение от 25.09.2006г. по гр.д. №64/2003г. Костинбродски районен съд е отхвърлил иска им, като е приел, че не са представени доказателства праводателят им да е притежавал земеделската земя към момента на внасянето й в ТКЗС.
С обжалваното решение въззивният е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска, излагайки съображения, че същият е недопустим, тъй като за имотът, предмет на спора има постановен отказ от ПК – Костинброд за възстановяване на собствеността с мотиви, че попада в строителния полигон. Съдът е изложил съображения и за това, че жалбоподателката В. Ц. е съпруга на Н. К. , а не е наследник на Н. М. , който е негов дядо и не е активно легитимирана да предяви иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
В приложение към касационната жалба жалбоподателите, за да обосноват допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение, са изложили съображения, че същото противоречи на практиката на ВКС, според която наличието на отказ на поземлената комисия да възстанови собствеността не обуславя липсата на правен интерес за предявяване иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържали са също, че с въззивното решение е разрешен съществен процесуален въпрос и неговото правилно разрешаване е от съществено значение за развитието на правото.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не са налице посочените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същото е постановено в съответствие с трайната практика на ВКС, която свързва наличието на правен интерес за водене на иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ със качеството на ищецът на собственик или наследник на собственика на земята, която претендира да е била негова собственост към момента на внасянето й в ТКЗС и върху която претендира, че следва да му бъде възстановена собствеността и липсата на такова качество у ищеца обуславя недопустимост на претенцията му по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ според трайната практика на ВКС. С установителния иск всеки може да търси защита на собствените си накърнени права или на права на трети лица, за които изрично е оторизиран от закона, каквато не е конкретната хипотеза. Разбирането на окръжния съд, че за ищцата В. Ц. липсва правна легитимация да води иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като не е наследник на собственика, внесъл земята в ТКЗС, е в съответствие с трайната практика на ВКС.
В съответствие с практиката на ВКС е и изводът на въззивния съд, че и за ищецът Н липсва правен интерес от търсената с иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ защита, поради наличието на негативно решение на Поземлената комисия, е също в съответствие с трайната практика на ВКС. Несъмнено спорът за правото на собственост върху земеделска земя, преди обобществяването й има значение за признаване правото на възстановяване, но ако то е отречено с решение на поземлената комисия, ищецът не може да постигне търсената с иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ защита, тъй като след настъпилата законодателна промяна той вече не може да поиска отново постановяване на положително решение от поземлената комисия. Тази възможност се преклудира в изтичане на предвидения за това срок в пар.22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ-Дв.в.13/2007г. – на 14.05.2007г. В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, но го е разрешил в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице и другото посочено в жалбата основание за допускане на обжалването, а именно не е разрешен съществен правен въпрос от значение за развитието на правото. Именно промяна в правната система, ограничаваща със срок възможността да бъде поискано признаване право на възстановяване собственост върху земеделски земи, който срок изтече на 14.05.2007г., изключва възможността за в бъдеще да бъде променено даденото в съдебната практика разрешение за необходимостта от наличие на правен интерес от водене на иска с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ГПК на решение от 06.02.2008г. по гр.д. № 1258 / 2006г. на Софийски окръжен съд по жалба на В. Ц. Т. и Дафинка Н. А.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: