О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
гр.София, 30.12.2008г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и двадесет и втори декември+, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4477 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.04.2008г. по гр.д. № 324 / 2007г., в частта му, с която Окръжен съд – Смолян, като е оставил в сила решение от 12.05.2005г. по гр.д. №779/2002г. на Смолянски районен съд, е отхвърлил искове с правно основание чл.97 ГПК и чл.108 ЗС.
Жалбоподателите Г. Б. Ф. и Р. Б. Б. поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Молят да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответниците Л. и С. Х. в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен съд, състав на първо г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на жалбоподателите Г. и Р. Б. за признаване за установено, че са собственици на 2/3идеални части от нива с площ от 500кв.м, в м.”К“Кълката”, 1/3ид. част от ливада в м.”Н” цялата от 8400кв.м, и ливада от 680кв.м, м.”Л”, всички в землището на с. Б., описани в н.акт 218/1993г. на нотариус при Смолянски РС и предмет на алеаторен договор от 17.08.1993г. с нот.акт №361/1993г., на нотариус при Смолянски РС, както и да бъдат осъдени Л. и С. Х. да им предадат владението на същите. Съдът е изложил съображения за това, че от доказателствата не се установява в полза на Б. Ф. , нито на неговите наследници Г, Р. и Б. Х. – негови деца, да е възникнало право на собственост, тъй като липсват доказателства тези земи да са му възстановени от ОбПК – Баните с решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ.становено е, че земите се владеят от Л. и С. Х. от 1993г., след като те са им били прехвърлени с нотариален акт от Б. и П. Й. срещу поето от първите задължение да ги издържат и гледат. Съдът в атакуваното решение е приел, че Б. Ф. не е бил собственик на спорните земи към момента на прехвърлянето, поради което не е могъл да прехвърли собствеността върху тях с алеаторния договор. При тези данни въззивният съд е отхвърлил предявените от неговите наследници Р искове с правно основание чл.97 ГПК и чл.108 ЗС, тъй като след като праводателят не е бил собственик на същите, то неговите наследници също не са придобили собственост върху тях след неговата смърт по силата на наследяването. Със същото решение съдът е отхвърлил и исковете им за прогласяване нищожност на констативен нот.акт №218/1993г. за собственост по наследство и давност на Б. Й. и за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане №361/93г. на нотариус при Смолянски РС.
В приложение към касационната си жалба жалбоподателите Г. Б. Ф. и Р. Б. Б. поддържат, че с решението е дадено разрешение на съществен материално правен въпрос, касаещ възможността да се установи по съдебен ред право на собственост и върху невъзстановена от надлежния орган ПК в реални граници собственост върху земеделски земи, включени в границите на населеното място и обозначени с планоснимачни номера, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решение по гр.д. №1017/2006г.и решение по гр.д. № 2842/2006г.ІV-то г.о. на ВКС и поддържат, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
При така изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо г.о. намира, че не е налице посоченото в жалбата основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Със същото е разрешен съществен материалноправен въпрос, касаещ възможността да се установи по съдебен път правото на собственост с иск по чл.97 ГПК/отм./ и да се поска ревандикиране на собствената вещ от всяко лице, което я държи без основание с по чл.108 ЗС, но въпросите да разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Жалбоподателите – ищци в производството са се позовали на реституция по ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия за възстановяване на земеделска земя, поради което основният по делото въпрос, който е следвало да се изясни от въззивния съд, е за статута на имота, предмет на исковете за собственост. По делото не е правен довод, че имотите по исковата молба не са били внесени в ТКЗС по силата на членственото правоотношение на праводателя Б. Й. и не е направен извод, за селищен характер на имотите, собствеността, върху които поради това да е била запазена в реалните й граници. По делото е прието, че спорните земи са били земеделска земя, т. е. земя, предназначена за земеделско производство по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, но собствеността върху нея не е възстановена, а е определено бившите собственици да бъдат обезщетени по друг начин. Въззивният съд е направил своите изводи съобразявайки се с константната практика на ВКС, която дава разрешение в множество решения, за това, че предявяването на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Константната практика и правната теория приемат, че установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения и се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. Съдът, съобразявайки се с тази практика, е приел, че предявеният установителен иск от жалбоподателите е допустим, разгледал спора по същество и с решение се е произнесъл по въпроса, че претенцията на ищците за собственост е неоснователна. Спорът, който е бил заявен за разрешаване от съда, е за правото на собственост на имота към настоящия момент, като ищците са се позовавали на възстановяването му по ЗСПЗЗ на техния праводател, а ответниците на придобиване по силата на сделка от същия праводател. Самото позоваване на този способ за придобиване право на собственост от жалбоподателите обосновава извод за характера на имотите, като земеделски, поради което и поддържаният довод, че той нямал характер на земеделска земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ не е бил разглеждан от въззивния съд. С оглед легитимацията на ищците, сега жалбоподатели, като собственици на възстановени земеделски имоти, е следвало произнасяне по останалите предпоставки на иска по чл. 108 ЗС с оглед колизията на техните права с тези на ответниците. Именно в съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че след като праводателят на жалбоподателите не може да се легитимира като собственик на имотите, то и последните не са могли да придобият това право по наследство.
Ето защо настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 10.04.2008г. по гр.д. № 324 / 2007г. на Окръжен съд – Смолян в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.97 ГПК и чл.108 ЗС по жалба на Г. Б. Ф. и Р. Б. Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: